Маргарита Спасова

Онова, което наричаме време, е подвижно нереално отражение на Вечността.
Платон (427 – 345 г. пр. Хр.)
Близка и далечна, древна и вечна, мъдра и жизнерадостна, Елада ви очаква с лазурна синева, в която границата между небето и морето се губи в безкрая на хоризонта, с вековни маслинови горички и топли вечери в компанията на поети, мъдреци и философи. Истинско приключение на кулинарната антропология, изпъстрено с добре пазени тайни, забавни открития и криеница сред сенките на приликите и разликите. Затова, ясос, и да вървим – без значение дали по вертикала на времето, по насечената крива на историята или по хоризонтала на изтока и запада, всички пътища водят до…
Древна Гърция
Освен с епични войни, кръвожадни тирани и мъдри владетели, велики философи и изкусителни хубавици, историята на Древна Елада е белязана от вечния човешки стремеж към щастие и благоденствие. Античната литература и изобразителното изкуство изобилстват със свидетелства за ежедневието на древните елини, за техните навици, облекло и храна, етикет и обноски. Простичките, икономични блюда на демоса вървели с „най-добрата подправка – гладът,“ както казва Сократ…
За закуска – хляб натопен във вино, за обяд – хляб натопен във вино с няколко маслини, смокини или козе сирене за късметлиите, за вечеря пресни плодове, зеленчуци и риба, хляб, вино и мед. Тутакси става ясно, че класическата антична кухня се градяла на три основни продукта – пшеница, зехтин и вино. Не задължително в този ред, както знаем от култа към Дионисий…
Винаги имай в библиотеката си нова книга, в избата – пълно буре, в градината – свежо цвете.
Епикур (341 г. – 270 г. пр. Хр.)
Древните гърци почитали виното като божествена напитка, подарена им от бог Дионисий. Легендата разказва, че Дионисий се ражда от връзката между Бащата на боговете Зевс и простосмъртната Семела. Ревнивата Хера заповядала да убият Дионисий и когато начинанието й най-сетне успяло, от още биещото му сърце богинята Атина създала първата лоза. Затова древните елини вярвали, че пиенето на вино ги доближава до боговете. Те произвеждали бяло, червено вино и розе с различно качество, от непретенциозно домашно вино за простолюдието до реколти с гарантиран произход и автентичност, специални разрешителни и контрол, както свидетелстват печатите по намерените амфори. Виното се пиело разредено с вода, а въздействието му върху двата пола било надлежно описано. Но единствено в Спарта жените пиели вино открито. Смятало се, че пиенето на неразредено вино води до лудост, затова се считало за варварщина…
Кикеон (Κυκεών) била друга популярна напитка, приготвяна от печено ечемичено брашно, медена вода и свежа мента.
Купон в древността
Щом стана дума за вино, трябва да споменем традицията на гръцкия симпозиум (συμπόσιον) или буквално „дружеско пийване“. Класическо вечерно събиране, където мъжете, изтегнати на удобни кушетки и окичени с цветни венци, се отдавали на химни в чест на Дионисий и предимно интелектулни разговори и възлияния в компания на красиви хетери. Тук гостите излагали своите възгледи по различни въпроси, създавали нови познанства и обменяли идеи, както описва Плутарх.
Сисития (τὰ συσσίτια), от друга страна, била практически задължителна комунална трапеза за гражданите, популярна най-вече в Спарта и на остров Крит. Отново предимно мъжко занятие, макар че има исторически свидетелства за женски сиситии. На тези събирания се обсъждали важни въпроси от религиозен и социален характер, помирявали се враждуващи родове и се възстановявала хармонията и мира в общността.
По следите на кулинарните влияния
- Първата готварска книга е написана от прародителя на гурме шефовете, Архестрат, през 330 г.пр.н.е. Един век по-късно Атеней създава 15-томния шедьовър Deipnosophistai (Δειπνοσοφισταί), Гощавка за суфисти. Освен детайлните описания на античните храни и кулинарни техники, Атеней ни посвещава в етикета и менюто на пиршествата от онази епоха, като въвежда читателя в дома на понтифекса Ларенсий и неговите 29 гости, които разговарят за традициите, ежедневието, изкуството и науката в Древна Елада.
- През 146 г. пр.н.е. Гърция става част от Римската държава, а гръцката кухня се обогатява с готварските техники на римляните.
- През 330 г. император Константин мести столицата на Римската империя в Константинопол, основавайки Византийската империя, която на свой ред бива завладяна от османците през 1453 г., и остава част от Отоманската империя близо 400 години. Прочутите гръцки ястия се сдобиват с турски имена, които остават до днес като названия на много гръцки класически гозби. Не е трудно да се открие връзката между популярните мезедес – хтаподи (малки парченца октопод на скара, с лимонов сок, зехтин и риган), каламаракия (колелца пържен калмар с лимонов сок), тиропитакия и спанакопитакия (банички със сирене и спанак), мелицаносалата (кьопоолу), тарамасалата (разбит хайвер), млечната салата дзадзики и нейният турски вариант джъджък, хумусът, тоест нахут на арабски, гръцките долмади (от турската дума долма) или иначе казано, миниатюрни лозови сармички – това са все ястия, които могат да бъдат открити в националните кухни от Армения до Египет, без да пропускаме Балканите.
- Съвременните шефове дължат традицията на високите бели шапки не на друг, а на гърците. През средните векове монасите, които приготвяли храната в магерниците на гръцките православни манастири носели именно такива високи бели шапки, за да се отличават от останалите братя с техните черни килимявки.
- Според историците, производството и използването на сирене в гръцката кухня датира отпреди 4 хилядолетие преди новата ера. Най-старите познати сирена в света са фета и касери.
Да не забравяме Афродита…
Всеки знае, че афродизиакът, по дефиниция субстанция (билка или храна), която предизвиква или засилва сексуалното желание, носи името на гръцката богиня на любовта и красотата Афродита.
От дълбока древност хората приписвали на определени храни способността да повишават сексуалната мощ и желание, а историческите хроники свидетелстват, че древните елини не са били имунизирани срещу обещания за блестящо представяне, впечатляваща издръжливост и неземна наслада в любовните дела.
Бащата на медицината Хипократ (ок. 460-377 г.пр.н.е.) препоръчва на мъжете да похапват леща, а Аристотел (384-322 г.пр.н.е.) добавя, че приготвена с шафран, лещата е ненадминат афродизиак.
Плутарх (46-122 г.пр.н.е.) твърди, че фасолата (гръцка бобена чорба) е рецепта за несъкрушимо либидо, а според други посветени артишокът е не просто афродизиак, ами изпитано средство за зачеване на синове.
В своята книга Πολύτιμες Αρχαίες Αφροδισιακές Συνταγές (Ненадминати древни рецепти за афродизиаци) Лена Теркеситу разкрива някои от храните на любовта, ценени и изпитани от древните гърци, а именно:
- Ядивни луковици: древните елини вярвали, че някои горчиви луковици стимулират страстта. Луковиците се приготвяли под формата на салата с мед и сусам, които също се смятат за афродизиаци.
- Чесън – от незапомнени времена на чесъна се приписват магически и лечебни свойства, а гърците го почитали и като храна на любовта. В епохата на Омир елините похапвали чесън всеки ден. Днес гърците не сядат на масата без скордалия, паста от сирене, чесън, яйца, мед и зехтин.
- Праз – древните гърци го считали за афродизиак, вероятно заради фалическата му форма.
- Гъби – едва ли ще се учудите, че трюфелите и тогава се славели като ненадминат афродизиак, продаван на баснословна цена.
- Сатирио – вид дива орхидея, която Диоскорид (ок. 40-90 г.), древният основател на фармакологията, цитира като превъзходно любовно средство. На същото мнение е Плутарх, който описва свойството на растението в своя труд Предписания за здраве (Υγιεινά Παραγγέλματα).
- Стафилинос – диво растение, което според древните повишавало сексуалното желание, затова се ползвало като любовно биле.
Написах тази историйка през 2014 г. и горе-долу тогава бе поместена в бордното списание на България Ер.