Карел чапек, из „Критика на думите“
Гледната точка е оптическо изобретение, подобно на очилата или телескопа, само че още по-чудотворно. Например, за да видите света от гледна точка на вечността, трябва да застанете толкова високо, че да можете да гледате на всичко отгоре: ах, колко е дребнаво това долу, какво щъкане има там, ниско до земята, ах, колко извисени и велики сме ние! Или за да видите днешния ден от гледна точка на историята, заемате ловко такава позиция, като че ли вас лично нищо не ви засяга: ах, вие другите, само да знаехте какъв прекрасен изглед има оттук към вашите ефимерни действия! Следователно особеното удоволствие, което ни предлага гледната точка, се състои в това, че от нея можеш много по-лесно да осъдиш всичко. От гледна точка на човечеството можете да осъдите национализма, от гледна точка на национализма – социализма, от гледна точка на социализма – собствеността, от гледна точка на собствеността – идеала, от гледна точка на идеала – действителността и така нататък и пак обратно. Стига само да заемете подходящата гледна точка и присъдата ви е готова; тя ще избликне от самата точка лекичко, обилно, без каквито и да е съмнения; гледната точка не е точка, а направо извор на вдъхновение за мнозина; много, твърде много хора вадят разсъжденията си само от нейните дълбини. Защото разсъжденията на твърде много хора се изразяват в това са осъждат. Съществува обаче и друг разсъдък, който не осъжда, а вижда. Дядо Господ, с когото ни плашеха в детството, само гледа отгоре и „всичко вижда“, но си оставя правото да съди чак за деня на Страшния съд. И аз вярвам, че да виждаш е велика мъдрост и много по-достойно за похвала, отколкото да осъждаш; вярвам още, че колкото повече някой „вижда“, толкова по-малко може да осъжда и толкова по-малко би желал да бъде съдник. Но накъде си тръгнал ти, човече, с гледната си точка, ако искаш само да виждаш? Гледната точка не е инструмент за виждане, а само за осъждане; загрей до точката на кипене всички мъртви точки на душата си и сложи точка на всичките си гледни точки; те няма да ти послужат за нищо, абсолютно за нищо там, където пред теб стои най-тежката и най-отговорната оптическа задача: да виждаш.
Из „Критика на думите – петдесет и две неделни проповеди“ от Карел Чапек
Превод от чешки Йорданка Трифонова
Издателство „НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ“, 2011 г.