Спомням си вглъбеното изражение на моята баба, която в далечния вълшебен свят на детството ми режеше картофите на съвършени полумесеци с малко криво ножче с протрита дървена дръжка, вареше кафето в джезве на печката на двора, бъркаше сладкото от смокини докато му пееше песни за любов и разлъка…
Отдавна, много отдавна, много преди изгрев слънце тръгнах на път към един оазис в пустинята, бях хлапе, в микробус с…