Навремето, когато беше прост воин, който продаваше меча си на онзи, който предложеше най-висока цена, той се мислеше за богат и копнееше да стане крал.
Сега беше крал, Крал на кралете, Ард Ри, Върховният крал. Той беше господарят на цяла Ерин… и сега си даваше сметка, че макар да можеше да си позволи много, никога нямаше да бъде свободен.
Хората го наричаха крал, но той знаеше, че е най-обикновен роб. Роб на традицията и положението. Когато бе воин, отиваше там, където поискаше, правеше каквото поискаше и никой не мърмореше, че давал лош пример, никой не го съветваше да се оттегли в покоите си, понеже на другия ден му предстояли важни дела. Навремето беше командвал войски: сега едва успяваше да командва себе си.
Но животът все още го блазнеше; имаше жена, която май наистина го обичаше, въпреки че бяха сключили брак по сметка, уреден от други хора.
Конете полудяха от топлината и горчивата миризма на магия и дори капналите елени, метнати отзад в колесницата, се надигнаха, оживени от силата, която насищаше въздуха.
Из „Ирландски митове и легенди“ от Майкъл Скот
Издателство „Весела Люцканова“
Превод Маргарита Спасова