Всичко започна така…

“Ти ми спаси живота.”
Мишел ме погледна с изражението на кученце, извадено от тъмен кладенец, където е гладувало и скимтяло тихичко цяла седмица. Моментално развих зависимост към този поглед.

Continue Reading →

Солта на морето

Прашният път до плажа беше дълъг едва 300 метра, но за едно нетърпеливо дванайсет годишно дете той изглеждаше безкраен. Тя го изминаваше тичешком, като спираше само веднъж и само за миг, за да откъсне някоя налята къпина, прекалено тъмна, тежка и сладка, за да бъде подмината.

Continue Reading →

Кой ме иска?

Известно време обикалях Европа, а после, на 27, се върнах в Париж и започнах работа като преводачка. Имах прекрасен живот: апартамент в Маре, добри приятели, фантастично бистро точно под апартамента – изпращаха ми истинска soupe a l’oignon, когато ме мъчеше настинка или махмурлук.

Continue Reading →