Никой никога не се е самоубивал, четейки някоя хубава книга, ала мнозина са се опитвали, пишейки такава.
Лошо момче на Оливия Голдсмит, един от най-най-най-първите ми преводи
„Ти ми спаси живота.“
Мишел ме погледна с изражението на кученце, извадено от тъмен кладенец, където е гладувало и скимтяло тихичко цяла седмица. Моментално развих зависимост към този поглед.
Прашният път до плажа беше дълъг едва 300 метра, но за едно нетърпеливо дванайсет годишно дете той изглеждаше безкраен. Тя го изминаваше тичешком, като спираше само веднъж и само за миг, за да откъсне някоя налята къпина, прекалено тъмна, тежка и сладка, за да бъде подмината.
Известно време обикалях Европа, а после, на 27, се върнах в Париж и започнах работа като преводачка. Имах прекрасен живот: апартамент в Маре, добри приятели, фантастично бистро точно под апартамента – изпращаха ми истинска soupe a l’oignon, когато ме мъчеше настинка или махмурлук.