История за един сринат свят, в който думите, мислите и смисълът са изгубени. Яко Ру и Бе Бо поемат на дълъг път, без да знаят дали и как ще завърши. Кой ще стане герой и кой – разбойник? Ще загине ли Словото или ще пребъде?
Който тръгне надясно — ще остане жив. Който тръгне наляво — също ще остане жив. Който тръгне направо — или щастие ще намери, или ще загине.
Пъкълът от слънце и горещина, опустошителната и влудяваща пещ странно омайваха Гасел. И тази омая се роди една нощ преди много години, когато на ласкавата топлина на огъня чу за пръв път да се говори за „Големия керван“.
„Мисля и не знам кое е върховното в човека — душата или тялото. Не са ли те всъщност неразделни и не тържествува ли душата пред влеченията радостни на тялото?“
Кой би устоял на кулинарни изкушения с имена като дамски пъп, бедрото на хубавицата, имамът припадна или пръстът на везира?
Ако външният вид на подправките отразяваше тяхната сила, шишенцата щяха да са пълни с диаманти, рубини, смарагди и злато.
Тутакси става ясно, че класическата кухня се гради на три основни продукта – пшеница, зехтин и вино. Не задължително в този ред, както знаем от култа към Дионисий…
Прашният път до плажа беше дълъг едва 300 метра, но за едно нетърпеливо дванайсет годишно дете той изглеждаше безкраен. Тя го изминаваше тичешком, като спираше само веднъж и само за миг, за да откъсне някоя налята къпина, прекалено тъмна, тежка и сладка, за да бъде подмината.
Дали от обитаването на тази толкова необятна, ту дива, сурова и зъзнеща, ту царски богата и разточителна страна, или поради…
В онзи слънчев августовски ден изригването на Везувий щеше да скрие всички следи от Помпей за векове наред, превръщайки го в лабораторен експеримент или по-скоро генерална репетиция на Апокалипсиса, който бе променил облика на Земята две хилядолетия по-късно.