Можеш да оцелееш единствено като воин по пътя на знанието. Защото изкуството на воина е да балансира ужаса да си човек с чудото да си човек.
Като човек, който никога не е имал свое куче (освен веднъж, но то ми беше ангел пазител и не беше мое, а аз бях негова)…
Веднъж в далечното минало – а може би в бъдещето… трудно е да се каже точно – Вселената забрави себе си. Никой не знае защо стана така. Просто такава е същността на вселените – от време на време забравят себе си.