Лека-полека нектарът на кактусите се превърнал в текила, зърното в бира, а древните гърци трансформирали гроздето във вино…
Тази нощ бродех в гората. Студът сковаваше всичко, въздухът беше кристализирал в изначална красота. Моят ангел, Вълкът, бдеше над мен.
Но един ден открих съкровище. Чифт сребърни или най-малкото пиринчени ковани налъми, украсени с изящество, които ми паснаха като ръкавица.
Спомням си вглъбеното изражение на моята баба, която в далечния вълшебен свят на детството ми режеше картофите на съвършени полумесеци с малко криво ножче с протрита дървена дръжка, вареше кафето в джезве на печката на двора, бъркаше сладкото от смокини докато му пееше песни за любов и разлъка…