маргарита спасова
0.
ВАЖНО СЪОБЩЕНИЕ
Тази нощ някой е разбил клетката на Граматиката. По улиците бродят диви спрежения, рошави наклонения, кръвожадни падежи и свирепи причастия… Пазете се!
Нищо чудно, че Страшилищата избягаха.
Непоносимо е всички да се страхуват от теб.
А животът на хората стана лесен. Почти песен.
Само че трудно мислеха и никак не се разбираха.
1.
Нищото
Яко Ру се събудило късно. Прозяло се. Огледало се. Усетило, че в главата му зеело Нищото.
Яко Ру се помъчило да запълни Нищото, но понеже не знаело как да го назове, не можело да мисли за него.
Затова излязло навън.
Повървяло малко ли, много ли, никой не знае.
И видяло Бе Бо.
– 100-й! Яко Ру иска хам-хум… Дай или бум по тиквата!
Бе Бо се наежило. В неговата глава също зеело Нищото.
– Аре фрас ти зътворъ 4овката!
2.
Камъкът
Яко Ру се почесало по главата.
Бе Бо се почесало по тумбака.
– И ся кво?
– Няма хам-хум!
– Няма думи.
– Няма сми!
– Аре.
И Яко Ру и Бе Бо тръгнали да търсят с какво да запълнят Нищото.
Пътували дълго, пътували трудно, на третия ден стигнали до един камък, след който пътят се разклонявал на три. На камъка били издълбани думите:
Който тръгне надясно – ще остане жив.
Който тръгне наляво – също ще остане жив.
Който тръгне направо – или щастие ще намери, или ще загине.
Само че нито Ру, нито Бо умеели да четат.
Затова рекли:
– Ти насам, аз натам.
Без да знае, Бе Бо поело по лесния път.
Яко Ру поело по правия път.
Пътувало денем, пътувало нощем, оставило зад себе си две реки и три планини. Накрая стигнало до една гъста гора.
Яко Ру се лутало из гората ден, лутало се седмица, лутало се месец, лутало се година, но напразно. Дори изход не можело да намери.
Гладът и жаждата го измъчили, дрехите му се изпокъсали, косата му пораснала до раменете.
И чак когато съвсем се отчаяло, Яко Ру видяло светлина.
Гората се разтворила пред него и то излязло на една поляна, а насред нея – огън.
Яко Ру се доближило и видяло дванайсет угрижени старчета.
Старчето с най-дългата брада попитало:
– Какво те води насам, момче?
– Сам Яку Ру! Хам-хум 4еЩи стро6ъ тиквата!
– Ела, нахрани се.
– Дай!
Виждате ли докъде стигнахме… – поклатило глава друго старче. – Като не може да каже какво мисли, мисли това, което може да каже…
Следва продължение…