Categories
ДУМИ Литературни рецепти Неразказани истории ЧУВСТВА

Пътят на подправките

Ако външният вид на подправките отразяваше тяхната сила, шишенцата щяха да са пълни с диаманти, рубини, смарагди и злато.

маргарита спасова

Време за четене: 8 мин.

Карунеш, композиция Танцът на мусона, албум “Зовът на мистика”, 2004 г.

Аз съм Повелителка на подправките.
… подправките са моята любов.
Познавам произхода им и значението на цветовете им, познавам аромата им. Мога да назова истинското им име, дадено им в началото, когато земята се е разтворила като напукана кожа и ги е предложила на небето. Тяхната изгаряща сила тече в кръвта ми. От амчура до шафрана, всички те се подчиняват на моите повели. Нашепват ми тайните си свойства, разкриват ми своята древна магия.

Из „Повелителката на подправките” от Читра Дивакаруни

Ако външният вид на подправките отразяваше тяхната значимост в световната история, шишенцата щяха да са пълни с ярки, блестящи субстанции – диаманти, рубини, смарагди и злато. Отваряш шишенцето и отвътре излиза облак с вълшебен цвят и мистичен аромат, който се стеле нежно в пространството. Още в зората на човешката цивилизация подправките вдъхновяват световната търговия, изследователски експедиции, войни и поеми. В различни епохи подправките са разменна монета – фарисеите в Юдея плащали десятъка с кимион, през 410 година царят на вестготите Аларик завладява Рим и иска откуп, включващ 3000 фунта черен пипер, през 14 век в Германия един фунт индийско орехче се разменя срещу седем добре охранени вола. Смленият черен пипер, с който щедро подправяме ястието, навремето се цени колкото златото, а индийското орехче става причина за война, която завършва с присъединяването на Лонг Айлънд към Англия.  

Далече, далече…

Подправките се споменават в епоса за Гилгамеш, Бхагавад Гита и Стария завет. Археолозите откриват подправки в египетските гробници датиращи от 3000 г. пр.н.е. Силните консервиращи свойства на подправките ги превръщат в идеалния балсамиращ агент. Египтяните асоциират повечето подправки с определен бог. Библията, Коранът и етиопската история разказват, че в първо хилядолетие пр.н.е. Савската царица посетила цар Соломон, поднасяйки му дарове от подправки, злато и скъпоценни камъни. По онова време шепа кардамон струвала колкото надницата за цяла година, а робите се купували и продавали срещу няколко купички черен пипер. В известния Еберсов папирус от 1550 г.пр.н.е. се говори и за хирургията и медицината. Там намираме богат списък с лекарства на основата на билки и подправки, някои от които използваме в кухнята и до днес. Храмовете горят прочутото благовоние кифи (името означава “приветствие към боговете”), което предизвиквало хипнотични състояния, прогонвало тревогите, лекувало астма и действало като универсална противоотрова.

Месопотамия

Около трето хилядолетие пр.н.е. плочките с клиновидно писмо описват използването на билки и подправки в плодородните долини между Тигър и Ефрат, споменавайки растения като кардамон, кориандър, чесън, мащерка, шафран, куркума, сусам, анасон, копър и мирта. Магическата религия на Вавилон почитала Луната като повелителка на лечението и лечебните растения. Затова билките се беряли на лунна светлина.

Индия

Растящите тук подправки като черен пипер, канела, куркума и кардамон се използват от хилядолетия. През 4-и век пр.н.е. древният хирург Сусрута отбелязва, че използва бял синап за „прогонване на лошите духове“ от болничните помещения и налага постоперативните рани с лапа от сусам. Аюрведа също разчита на целебните и антисептичните свойства на подправките.

Древна Гърция и Рим

Елините търгуват с източни подправки в цялото Средиземноморие и добавят кимион и маково семе в хляба, резене в оцета, кориантър в месото и виното, мента в месните сосове. Чесънът е любима подправка на простолюдието, а пируващите носят венци от магданоз и риган, за да се предпазят от напиване. Една дума, arómata, означава тамян, парфюм, подправки и ароматни лекарства. Легендарното благовоние магалейон, приготвяно от парфюмер на име Мегалус на основата на смола, касия, канела и смирна, се използва за лечение на рани и възпаления. Хипократ, „бащата на ботаниката“ Теофраст и Диоскорид описват и прилагат свойствата на стотици подправки и растения.

В ранната Римска империя екзотичните подправки идват главно от Древна Арабия. Арабските търговци, които ревностно пазяти в тайна източниците и произхода на търсената стока и измислят фантастични истории за опасностите, свързани с добиването на подправките. Римляните са доста екстравагантни в любовта си към билките и подправките – те ароматизират и подправят щедро виното, балсамовия оцет, зехтина и другите благородни масла за баня. Подправките се използват за лапи и целебни пластири. С разширяването на Римската империя от северната страна на Алпите, готите, вандалите и хуните, които дотогава познават само лука, розмарина и мащерката,  преживяват своята първа среща с черния пипер и източните подправки.

Карунеш, композиция Изгрев край Ганг, албум „Зовът на мистика“, 2004 г.
Европа през Средните векове

С Кръстоносните походи (1096 г.) настъпва разцвет в международната търговия. Постепенно цената на азиатските подправки пада и те стават по-достъпни. Използват ги за прикриване на неприятните вкусове и миризми, но също и заради техните целебни свойства. Опирайки се на арабските медицински текстове, европейските аптекари приготвят лекарства от различни растения и подправки. Карл Велики (742-814 г.) е първата коронована особа, която проявява държавнически интерес към отглеждането на подправки, като задължава земеделците на отглеждат анасон, копър, сминдух, градински чай, мащерка, магданоз и кориандър.  През 1180 г. крал Хенри II основава гилдията на търговците на пипер, предшественик на съвременните зарзаватчийски магазини. Гилдията управлявала търговията с подправки, включително тяхното прочистване и съхранение.  Но освен да лекуват, балсамират и разхубавяват, подправките изиграват решаваща роля в изследването на нашата планета. Сякаш неудовлетворението от познатите зелени подправки в градината тласка хората да изследват непознатите територии.

Великите географски открития

През 13 и 14 век Италия монополизира търговията с Близкия и Далечния Изток. Гилдиите на бакалите, търговците на подправки, аптекарите, парфюмерите и майсторите на ръкавици контролират вноса на огромни количества подправки, използвани за дезинфекциране на градовете срещу чумата и други болести. Целта на пътуването на Марко Поло до Китай е да заобиколи арабските посредници и да убеди азиатците да търгуват директно с Генуа. Когато Христофор Колумб стъпва на бреговете на Новия свят, той възнамерява да превърне Испания във водеща сила в търговията с подправки. Донесените от Северна и Южна Америка тютюн, листа кока, ванилия, картофи и чили предизвикват голям интерес сред останалия свят. Междувременно португалците откриват морския път до Индия заобикаляйки най-южната точка на Африка („носа на бурите”, преименуван по-късно на “нос Добра надежда”). През 1498 г. моряците на Вашко да Гама възкликват, „Christos e espiciarias!” („За Христос и подправките!”). Настъпва Златната епоха в търговията с подправки. Вярно, че пътешествията крият големи опасности, но отплатата често приема редки и красиви форми – злато, сребро, слонова кост, абанос, подправки, екзотични животни и невиждани растения. Тук трябва да напомним, че въпреки своите екзотични вкусове и ухания, които несъмнено открехват вратата към нови кулинарни светове, дотогава подправките се използват главно като лекарства. Дори през 1602 г., когато избухва Нидерландско-португалската война за подправки, а по-късно войната между Нидерландия и Англия, една от най-търсените подправки се оказва индийското орехче. При това не защото кралицата е пристрастена към десертите с тази подправка, а защото мускатовото орехче се смятало за чудодеен лек срещу върлуващата в Лондон чума, която през 1603 г. пратила в гроба над 35 000 души. Без значение от мястото и епохата, редица подправки се славели като афродизиак. Прочутият английски ботаник Кулпепър предписва джинджифил на своите „слаби в делата на Венера“ пациенти. Когато Ернан Кортес открива ванилията в Мексико и я пренася в Европа, един немски лекар провежда задълбочено дългогодишно изследване и доказва научно, че ванилията лекува мъжка немощ.

Новият свят

В края на 17-и век Северна Америка също се включва в търговията с подправки. Роденият в Бостън Елиу Йейл израства в Англия, където работи като чиновник в Британската източноиндийска компания, която държи монопола върху цялата търговия с Индия. Корабите на компания донасят първите пратки индийско орехче и карамфил от Молукските острови,известни в Средновековието още като Острови на подправките, в Индонезия. Йейл се издига до губернатор на Мадрас, а натрупаното благодарение на подправките състояние допринася за създаването на Йейлския университет. 

Ами днес?

Днес подправките са навсякъде, при това на доста достъпна цена. Кой може да си представи живота си без ароматичните листа, семена, кори и зърна, за които навремето са се водили войни и са се провеждали рисковани експедиции? И все пак, когато следващият път посегнете към мелничката за черен пипер или ванилията, спомнете си съветите на Повелителката на подправките – джинджифилът и мангото връщат любовта и семейството, куркумата отмива гнева и болката, коренът от лотос привлича нова любов и сбъдва мечти, ванилията пропъжда страховете, а индийското орехче в джоба е тайният амулет на почитателите на хазарта.

Написах тази историйка през 2014 г. и горе-долу тогава бе поместена в бордното списание на България Ер.

By Kukuvica

Казвам се Маргарита. Пиша предимно за мъглата, за вятъра и за други магически сили.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *