„33 заклинания“, Маргарита Спасова
Спомням си вглъбеното изражение на моята баба, която в далечния вълшебен свят на детството ми режеше картофите на съвършени полумесеци с малко криво ножче с протрита дървена дръжка, вареше кафето в джезве на печката на двора, бъркаше сладкото от смокини докато му пееше песни за любов и разлъка и точеше корите за баницата преди изгрев, дърпаше ги и ги размяташе като фокусник с ловките си, изкривени от артрита ръце, после ги надипляше в тавата като фусти на булка, преди да метне творението във фурната и да извади оттам бюрек със златисти корички, сластно жарко дихание и божествен вкус.
Нощта, обгърната в своя бляскав воал от звезди, е често измамна – особено когато копнеем за някого. Единствено под безпристрастната светлина на деня сме принудени да познаем истинското лице на човека.