Човечеството се дели на две групи: хора, които обожават тръпката да се заровиш в магазин, пълен с всякакви вехтории и да излезеш оттам победител, понесъл шлифер Бърбъри, коктейлна чанта Шанел или мъжко сако Ив Сен Лоран от 80-те и хора, които се гнусят и презират гореописаното занимание. Интересното е, че в групата на първите няма тайни поддръжници на вторите, докато в групата на вторите има лица, които прегрешават понякога тайничко…
Не мислете обаче, че само вие и аз сме увлечени нещотърсачи. Много знаменитости и звезди пазаруват в т.нар. thrift shops и се гордеят с това – Джулия Робъртс и Дру Баримор, Киану Рийвс и Хелена Бонъм Картър, а Сара Джесика Паркър дори има „чеклист“ за лов на шедьоври.
Моята страст към този вид шопинг се пробуди в края на 90-те. Влязох както се казва „случайно“ – беше студено, бях изпуснала автобуса и се очертаваше вледеняващо чакане. Какво да ви разправям – тогавашните магазини не бяха като сегашните… След изтощително ровене и пробване излязох с огромна торба с трофеи – мръснобял панталон от велур (разбирайте хем мръсен, хем бял), два вълнени пуловера – жълт и червен – от традицията на Некерман и Квеле, едни такива жулещи, корави и категорично германски, един нечовешки добър бридж за езда (който носих с огромно удоволствие поне пет години, докато не надебелях дотолкова, че да не мога да го закопчая) и малка чантичка с характерния монограм на нашия приятел Луи Вютон (не ми се карайте, не мога да се оправя с фамилията – ту го чувам Витон, ту Вюитон, друг път съвсем по друг начин), която мама тутакси секвестира и носи до пълното протриване и прокъсване по ръбовете. Сега недоумявам КАК изобщо сме могли да я изхвърлим, ами не я препарирахме и поставихме в бъдещия Музей на смайващите находки.
Не, не мама, а чантичката! Ей, човек да не се разсее, значи…
Съзнавам, че сега трябва или да започна да се фукам с всичкото натрупано съкровище през годините, или да си призная, че имам проблем с трупането на вехтории. Ще си помисля малко и тогава ще продължа. 🙂