Когато бях учител, водех клас от трийсет ученици. След годишните изпити вниманието ми бе привлечено от ученика, който бе отбелязал най-ниски резултати. Виждах, че наистина е потиснат от представянето си, затова го извиках настрани.
– В един клас от трийсет души все някой трябва да е последен – казах аз. – Тази година се случи така, че ти направи тази героична саможертва, за да не се налага никой от съучениците ти да изживее срама да е последен в класа. Ти си толкова добър, толкова състрадателен, че заслужаваш медал.
И двамата знаехме, че говоря глупости, но той се ухили. Вече не гледаше на събитието като на края на света.
Следващата година той се справи много по-добре и тогава бе ред на някой друг да направи героичната саможертва.
Отвори сърцето си – Аджан Брам
Превод: Снежана Милева
2011 г., изд. „Хермес“