Categories
ДУМИ МИСЛИ Неразказани истории ЧУВСТВА

Руска зима

Дали от обитаването на тази толкова необятна, ту дива, сурова и зъзнеща, ту царски богата и разточителна страна, или поради неописуемата плетеница на срещи и раздели с други народи, очевидно оказали благотворно влияние върху гена, душевността и житейската философия, руснаците са единствените славяни, които могат да се похвалят със страстта на латиноамериканците, закалена в нечовешките студове на Сибир, интелектуалната изтънченост и начетеност на старите европейци, детската щедрост на бедуините и впечатляващата мъдрост на азиатците. Сещате ли се за друг народ, чиито представители да са способни да се напият юнашки, обсъждайки класиците на своята литература, да станат в ранни зори, да се пречистят отвън и отвътре в автентичната баня, да се овалят в снега (мъжете) или да минат през вещите ръце на фризьора (жените) и да се появят грейнали и розовобузи напук на убийствения махмурлук на останалите не-руски сътрапезници, готови да закусят с горещ чай в стъклени чаши и фантастични пирожки с черен хайвер…

Хайверът

Руснаците оценяват какъв деликатес е черният хайвер още преди 300-400 години. Първоначално „постна храна“, заместваща месото в 200-дневните православни пости, той се превръща в любимо лакомство на аристократите. Петър Велики проявява предприемачески дух и разполага 50 специално обучени рибари на брега на Каспийско море, гарантиращи постоянна доставка. Едва-що поприключили с революцията, строгите болшевики обявяват добива на хайвер за държавен монопол… какъвто на книга остава до днес. Руснаците са убедени, че хайверът е здравословна, богата на протеини амброзия, която зарежда със сексуална енергия, подобрява зрението и забавя въздействието на алкохола. Руските лекари неизменно предписват на пациентите „светата троица“ от хайвер, минерална вода и нарове…

Есетрата – едно от най-древните живи същества на планетата, най-голямата и дълголетна сладководна риба, хвърля хайвер само между 8-та и 15-та си година. Като се замисля, не знам дали снася яйца или направо злато и долари… Тя, заедно с близките си роднини – моруната и пъстругата, хвърля хайвер само три пъти в живота си. Стойността на хайвера варира според качеството, а то се определя от прастария природен (а защо не и икономически?) закон за недостига, а именно колкото по-трудно получаваш нещо, толкова повече го искаш. Най-едрият хайвер, наричан белуга, е най-скъп и се добива от най-едрите женски. Най-висококачествената белуга почти не е позната извън Русия, което отново ни навежда на мисълта за самобитния руски аристократизъм.

Осетра е името на средно едрия хайвер, а най-дребният се нарича севруга. Колкото до цвета, познавачите знаят, че истинският черен хайвер не е черен… Напротив, колкото по-светло е зрънцето, толкова по-ценно е то. Най-желаният трябва да бъде кехлибарен, със съвсем лек аромат на риба, зърната трябва да са блестящи, еднакви по размер и да не стоят слепени. Хайверът никога не се замразява, затова заводите за преработката му се намират само по крайбрежието, където се добива, експерт-дегустатор опитва всяка партида, за да я класифицира и да определи колко сол да се добави.

Лошото е, че този деликатес, външен белег за богатство, конски илач и афродизиак скоро ще влезе в червената книга на застрашените видове. Ужасяващата статистика сочи, че през последните 15 години популацията на есетра в Каспийско море е намаляла 40 пъти… Но да не бъдем черногледи – сега сме на руска територия, затова сме длъжни да почетем най-бележитата владетелка на всички времена, Екатерина Велика (1729-1796), която всяка сутрин закусвала чай с водка и омлет с хайвер… Тази германска принцеса, омъжена още съвсем млада за руския престолонаследник, великия херцог Петър – намерила начин да се избави от смотания си съпруг. Коронясана за императрица на Русия, тя царувала половин век с желязна ръка в кадифена ръкавица. Говорела четири езика, интересувала се от изкуство и философия, имала цял куп официални любовници начело с напетия Потьомкин и безчет кавалери за една нощ. И понеже великите исторически фигури повлякоха крак, ще бъде грехота да пропуснем увековечения в десетки романи и филми…

Бьоф Строганов

Историята на прочутото ястие Бьоф Строганов ни връща в края на 19 век, когато готвачът на прочутия руски генерал граф Павел Александрович Строганов (1795-1891), измисля рецептата за едно кулинарно състезание в Санкт Петербург, макар че рецептите за задушено в сос от заквасена сметана месо, са типични за средновековната руска кухня. След падането на Руската империя ястието става популярно в китайските хотели и ресторанти преди началото на Втората световна война. Руски и китайски имигранти, както и американски военнослужещи, разположени в предкомунистически Китай, пренасят няколко варианта на ястието в САЩ, което вероятно е причина за популярността му през 50-те години на миналия век. Руският Бьоф Строганов се сервира обикновено с юфка, елдена каша или в краен случай с картофи.

 

За генералите, шашлика и пелмените

И понеже стана дума за генерали, трябва да споменем, че традицията на имперските набези в Централна Азия и Сибир на изток и в Кавказ на юг са се отразили благотворно на руската кулинарна същност. Кухнята на кавказките владения (Грузия, Армения и Азербайджан) внася щипка екзотика на безхитростната руска трапеза, начело с шашлика (от шашка, тоест сабя), приготвян от мариновани късове месо, опечени на шиш. Руският шашлик съхранява грузинския обичай да се приготвя от говеждо филе. Типичната марината e от червено вино, лук и чесън, черен пипер и сол. Колкото до изчистената откъм форма ледена екзотика, тя изригва в сибирския еквивалент на италианските тортелини – пелмените.

Домакините от мразовития Север се стараели да извлекат все някаква полза от кошмарния климат и приготвяли стотици парчета наведнъж, съхранявайки ги навън в естествения природен фризер. Днес в цяла Русия има лавки и сергии за пелмени, които могат да се мерят по популярност с американския хот-дог и италианската пица на парче… Тестото е просто – брашно, вода, яйце и сол, пълнежът обикновено е от кайма с много лук. Лакомството върви неизменно с динамичното руско дуо заквасена сметана и копър.

Руската баня

Построяването на тази руска красавица е трудоемък и сложен процес. Традицията повелява външните стени да са от кръгли борове или елхи, за предпочитане от северните райони. Там дървото расте бавно и притежава по-голяма плътност, така че не отделя толкова смола при нагряването. Следващият важен елемент е нажежената до червено печка или т. нар. „каменка“, която създава особената уютна, зареждаща топлина на руската баня. Автентичната руска баня не се нуждае от допълнителна вентилация – достатъчно е едно малко отворче на тавана, откъдето влагата бързо се изпарява, а дървените стени й позволяват да „диша“, без да натоварва сърцето и белите дробове като сауната. Казват, че вътре се чувствате като в майчината утроба, готови да изхвърлите заедно с потта всички огорчения и разочарования на битието.

Навремето тук се случвали всички значими събития в живота на човека – раждането, „сватбеното“ къпане на младоженците (руската поговорка гласи, че ако двойката се изпоти заедно, ще остарее заедно) и онова последното… Брезовите и хвойновите метлички, с които къпещите се налагат смело по плещите, правят приятен масаж с етерични масла в чист вид, които деликатно полепват по кожата и насищат въздуха с изпаренията си. Така преживяването е едновременно релаксиращо и енергизиращо. Да не забравяме съпътстващите удоволствия – щом излезете възродени от банята, ви очаква царско угощение с водка и сельодка, киевски котлети, есетра, борш, солянка, пелмени и блини, обилно полети със силен чай от пеещия самовар… Което ни подсеща, че руснаците са пиели чай много преди мистър Туайнинг да отвори прочутото си лондонско магазинче и да вмени на британците традицията на 5 o’clock tea!

By Kukuvica

Казвам се Маргарита. Пиша предимно за мъглата, за вятъра и за други магически сили.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *