Прасловото

Отдавна, много преди да се появи „имало едно време“ съществувало само море от звуци:

• А, Е, И, О, У, Ъ

Тези звуци били нежни и плавни като песен без думи.

Някои били като вълни:

• Л, М, Н

Други – като грохот и гръм:

• Р, В, Б, Г, Х, Й

Тихи като шепот:

• Ш, Ж, С, Ф, П

Постепенно се образували по-сложни звуци:

• Я се зародило от срещата на Й и А
• Ю – от срещата на Й и У
• Ц се разплискало, когато цопнали Т и С
• Щ се щукнало между Ш и Т
• Дж се появило от лекия сблъсък на Д и Ж,
• а пък Дз – когато се сбутали Д и З…

Горе-долу по същото време се появили и…

мислите

Дали те били в главите на хората или просто се носели в пространството – никой не знае.

Как точно е възникнал езикът на хората също не се знае…

Та нали животните, птиците и насекомите също общували на свой език?

Но само хората поискали наричат нещата с имена и да ги свържат в ГОВОР.

БЪЛГ

Българският език пази думи от няколко прастари езика.

От траките сме запазили: аз, Арда, брод, бистра, брате, ведъ (вода), вол, золта (злато, жълто), подбел

Аспаруховите българи са ни оставили: бъбрек, белег, бисер, газя, кумир, корем, пале, тояга, шаран, шубрак, шейна

Трите основни звука в името на народа ни (морфемата БЛГ) означават „висок, бял“. 

Думите кош, къща, котва и котел пък имат корен, който се спуска чак до сърцето, тоест средата на прастария човешки език.

от какво са направени думите?

Вече знаем, че думите са направени от звукове и мисъл.

Така се получава СМИСЪЛ, значи значение. 

Чакайте, какви са тези звукОВЕ? Защо не казваме звуци?

Навярно, за да различаваме най-различните звуци в природата – жуженето на пчелите, чуруликането на птиците, шумът на вълните – от онези, които изразяваме с букви.

И така, имаме шест гласните звукове:

а, е, и, о, у, ъ

Съгласните звукове са 39, но ги отбелязваме с 20 букви:

б, в, г, д, ж, з, й, к, л, м, н, п, р, с, т, ф, х, ц, ч, ш

Тези общо 45 звукове се представят с 30 главни и малки букви и така стигнахме до…

буквите

На нашата земя са създадени три азбуки:

Глаголица, кирилица и готската писменост

Плочките от Градешница пък са с две хилядолетия по-стари от шумерския клинопис.

реч

Съществителните и глаголите са двата градивни камъка… Съчетаването им изразява определена мисъл, която води началото си от главата на писателя и прескача в главата на читателя. – Стивън Кинг, „За писането“