превод: маргарита спасова
Монтри Умавиджани е най-значимият съвременен тайски поет, есеист и преводач. Толкова харесвам стиховете му, че не се сдържах и преведох няколко.
Моето чувство към теб е като цвете,
разцъфнало в празна стая.
Тук някога е имало дърво,
сега подслон от древни дъждове.
Вярно е – не е добре
човек да чезне във мечти,
но какво е животът без тях?
Разсъмва се – в небето тънка струйка злато
разлива се и расне
незабележимо,
докато запълни цялото небе
и се превърне във сребро.
миг
Светлината пада върху нас,
тъй плаха,
проправяйки си път
през въздуха студен и прашен,
тъй както аз отгатвам любовта ти.
поезия
Написаното от мен
ще остане незабелязано;
щастлив съм от това,
което ще се случи след това.
свещ
Аз пиша
на пламъка на свещ
в нощта,
увит
в покривала от сънища.
тишина
Май чух
звука на гаснещото
време
в поклащани от вятъра
листа.
точка на покой
Оставих своята книга
в хралупа на дърво,
с надежда някой ден
завърнал се от някъде владетел
да сметне мястото
за твърде опустяло.
нимфа
Тя отлетя
в прохладен, тъмен лес,
неуловима;
аз втурнах се стремглаво
в света,
където ще се прероди.
писмо
То е като раждане на бисер
в човешка раковина,
която трябва да отвориш,
преди да го дариш с живот.
преход
Постоянно сме на път;
прекосяваме
не само това пространство,
но и света,
за да го напуснем –
за следващия, и за следващия, и така –
безкрай.
Монтри Умавиджани (Montri Umavijani, 1941-2006), тайски поет и преводач. Издал е 27 книги на тайски и английски език. Все още неиздаден в България. Преводът от английски и руски е мой.