Categories
ДУМИ ПРЕВОДИ

Стивън Кинг: Мемоари на занаята. За писането.

Какво е писането? Телепатия, разбира се. Стивън Кинг за думите, смисъла, граматиката и занаята.

Какво е писането?

Телепатия, разбира се. Забавно, като се замислиш: от години се спори дали изобщо има телепатия и хора като Дж. Б. Райн са си блъскали главата да измислят надежден тест за доказване на този феномен, а при това непрекъснато се натъкваме на него – той ни е под носа като “Откраднатото писмо” на господин По. Всички изкуства зависят до известна степен от телепатията, но според мен в литературата тя съществува в най-чистата си форма. Може би съм предубеден, но дори да е така, ще се придържаме към писането, защото именно за него ще говорим и разсъждаваме тук.

Аз съм Стивън Кинг. В едно снежно утро през декември 1997 година седя на бюрото си (онова под полегатия таван) и пиша първата чернова на тази глава. В ума ми се въртят разни неща. Някои грижи (лошото ми зрение, още не сме започнали коледното пазаруване, жена ми лежи болна с някакъв вирус), някои радостни вести (малкият ни син си дойде изненадващо от колежа, свирих на концерт с Уолфлауърс “Чисто нов кадилак” на Винс Тейлър), но точно сега всички тези неща минават на заден план. Аз съм някъде другаде, на едно място под земята с ярка светлина и ясни образи. Това място съм създал за себе си през годините. То е място с перспектива. Знам, че звучи смешно и противоречиво – място под земята с перспектива, но при мен е така. Ако вие си избирате свое собствено място с перспектива, може да го разположите на върха на дърво, на покрива на Световния търговски център или пък на ръба на Големия каньон. Това е вашият малък червен вагон, както се изразява Робърт Маккамън в един от романите си.


Сандъчето за инструменти

Уверявам ви, че ако искате да пишете по най-добрия начин, на който сте способни, трябва да си подредите собствено сандъче с инструменти и после да натрупате достатъчно мускули, за да можете да го носите със себе си. И тогава, когато се изправите пред труден проблем, може да посегнете към съответния инструмент и веднага да се заловите за работа, вместо да гледате безпомощно.

Сандъчето за инструменти на Фаза имаше три нива. Според мен вашето трябва да разполага най-малко с четири. Може да го снабдите и с пет или шест, но в даден момент то ще стане прекалено голямо, за да го носите със себе си, и тогава ще загуби основната си стойност. За винтовете, гайките и болтовете си ще се нуждаете от всички онези малки чекмедженца, но къде ще разположите тези чекмедженца и какво ще поставите в тях… е, това си е вашият малък червен вагон, нали? Ще откриете, че вече притежавате повечето от инструментите, които ви трябват, но ви съветвам още веднъж да ги огледате внимателно, преди да ги приберете в сандъчето. Опитайте се да погледнете на всеки отделен предмет с нови очи, да си припомните предназначението му и ако е ръждясал (което не е изключено, ако сте го занемарили) – да го почистите.

Обичайните инструменти са най-горе. Най-често използваният, всекидневният хляб на писателя, е речникът от думи. Що се отнася до него, там можете да натъпчете всичко, без ни най-малко чувство за вина или комплекс за малоценност.

Някои автори притежават необятен речников запас. Те са от хората, които знаят дали наистина има такова нещо като нездравословна дитирамба или иманентна субстанция… Струва си да обогатите речта си. Например:

Подобното на кожа, неподлежащо на развала и почти неразрушимо естество беше важен елемент от организационния строеж на това същество и се коренеше в онзи палеогенен цикъл от еволюцията на безгръбначните, който надхвърляше границите на човешкото въображение.

Х. П. Лъвкрафт, “Планини на лудостта”

Една от най-големите вреди, които можете да нанесете на собствения си език, е да украсявате речника си и да търсите сложни думи, само защото може би се срамувате мъничко от кратките, които употребявате. Това е все едно да облечете домашния си любимец във вечерен тоалет. На кученцето ще му е неудобно, а още по-неудобно би трябвало да му е на човека, извършил този акт на преднамерено разкрасяване. Закълнете се тук и сега най-тържествено, че никога няма да казвате “възнаграждение”, когато имате предвид “бакшиш”.

Използвай първата дума, която ти хрумва, стига да е подходяща и изразителна.

Ако се колебаете и умувате, най-накрая ще намерите друга дума, – но вероятно тя няма да е толкова хубава като първата или толкова близка до смисъла, който влагате.

Това със смисъла е извънредно важно. Думата е само символ за съдържанието си; и в най-добрия случай написаното не може изцяло да отрази онова, което сте имали предвид. Тогава защо, за Бога, е нужно да влошавате нещата, като търсите дума, която е само далечна роднина на онази, която действително сте искали да използвате?


На най-горната лавица на сандъчето ви с инструменти е и мястото на граматиката. И ако обичате, не ми досаждайте с вайкания или гневни възклицания, че не разбирате граматиката, че никога не сте разбирали граматиката, че още в десети клас са ви оставили на поправителен по английски и че писането е удоволствие, но граматиката – истинска съсипия.

Човек или възприема граматичните правила на родния си език в разговор и четене, или не.

Тук не сме в гимназията. Сега можете да се посветите на някои научни въпроси толкова задълбочено, колкото никога не сте успявали в лудницата, наречена училище.

Използваните при говорене или писане думи се делят на седем категории (осем, ако смятаме и междуметия като О-о!, Ха!, Хм! или Олеле!). Тези части на речта се свързват в изречения с помощта на общоприети граматични правила. Нарушаването на правилата води до недоразумения и объркване. Недоброто владеене на граматиката ражда лоши изречения. Ето любимият ми пример:

Като майка на пет деца, с още едно на път, ютията ми никога не почива.

– Стрънк и Уайт

Съществителните и глаголите са двата градивни камъка при съставянето на текстове. Без тях думите не могат да образуват изречение, тъй като изречението по дефиниция е група от думи, съдържаща подлог (съществително) и сказуемо (глагол); това подреждане на думи започва с главна буква и завършва с точка. Съчетаването им изразява определена мисъл, която води началото си от главата на писателя и прескача в главата на читателя.

Трябва ли винаги и без изключение да съставяте пълни изречения? Естествено, че не. Ако текстовете ви се състоят само от фрагменти и свободно скитащи части на изречения, граматическата полиция няма да дойде и да ви арестува. Дори Уилям Стрънк, този Мусолини на реториката, е признавал великолепната гъвкавост на езика.

Общоизвестен факт е, че най-добрите писатели понякога пренебрегват езиковите правила.

Освен ако не е сигурен, че пише добре, вероятно е най-добре той (писателят) да спазва правилата.

Из книгата “За писането. Мемоари на занаята” от Стивън Кинг. Издадена на български език от Весела Люцканова през 2006 г., в превод на Евелина Банева.

By Kukuvica

Казвам се Маргарита. Пиша предимно за мъглата, за вятъра и за други магически сили.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *