Избрани откъси
За мен има само пътуване по пътища, които имат сърце. По всеки път, който има сърце. По него аз пътувам и единственото предизвикателство, което си струва, е да измина неговата пълна дължина. Там аз пътувам и гледам, гледам, останал без дъх.
Дон Хуан – индианец от племето яки, Сонора, Мексико
Действителността или светът, който всички познаваме, е само описание. Описание, което ми е внушавано от момента на моето раждане.
Заличаване на личната история
Нали разбираш, имаме само две възможности: или приемаме всичко за сигурно и реално, или не. Ако изберем първата, стигаме до пълно отегчение от себе си и от света. Ако изберем втората и заличим личната си история, създаваме мъгла около себе си, много вълнуващо и тайнствено състояние, при което никой не знае откъде ще изскочи заекът, дори и ние.
Освобождаване от чувството за собствена значимост
Докато мислиш, че ти си най-важното нещо на света, наистина няма да можеш да възприемеш света около себе си. Ти си като кон с капаци, виждаш единствено себе си и нищо друго.
Смъртта е съветник
Смъртта е нашият вечен спътник. Тя стои винаги от лявата ни страна, на една ръка разстояние от нас. Винаги те е наблюдавала. И винаги ще го прави до деня, в който те потупа по рамото.
Един от нас (двамата) трябва да се промени, и то бързо. Един от нас трябва да разбере, че смъртта е ловец и винаги стои отляво. Един от нас трябва да потърси съвет от смъртта и да се отърси от дребнавостта, присъща на хората, които живеят живота си така, сякаш смъртта никога няма да ги потупа по рамото.
Поемане на отговорност
Когато човек реши да направи нещо, трябва да го доведе докрай, но трябва да поеме отговорността за това, което прави. Независимо какво прави, той трябва най-напред да знае защо го прави, а после да продължи да действа, без да се съмнява и без да се разкайва. В един свят, където смъртта е ловец, няма време за съжаления, нито за съмнения. Има време само за решения.
Да поемеш отговорност за собствените си решения означава да си готов да умреш за тях.
Как се става ловец
Да си ловец, означава да знаеш много. Означава, че можеш да виждаш света различно. За да бъде ловец, човек трябва да бъде в съвършено равновесие с всичко останало, в противен случай ловуването ще стане бесмислено бреме.
Изкуството на ловеца е да стане недосегаем. В случая с русото момиче е трябвало да станеш ловец и да се срещаш с нея пестеливо. Не както си правил. Ти си бил с нея всеки ден, докато е останала само досадата.
Да бъдеш недосегаем
Да бъдеш недосегаем, означава да докосваш пестеливо света около себе си. Не изяждаш пет яребици, изяждаш една. Не нараняваш растенията само за да си накладеш огън. Не се излагаш на силата на вятъра, освен ако не е наложително. Не използваш и не изцеждаш хората, докато те се сгърчат и заприличат на нищо – особено хората, които обичаш. Да бъдеш недосегаем означава да се стремиш да не изтощаваш нито себе си, нито другите. Означава, че не си нито гладен, нито отчаян като нещастника, който има чувството, че никога вече няма да яде, и затова поглъща цялата храна, която докопа, всичките пет яребици.
Разрушаване на житейските навици
Добрият ловец знае преди всичко едно – знае привичките на своята жертва. Точно затова той е добър ловец. Ловец, който заслужава името си, не лови дивеч само защото е поставил капани, нито затова, че познава привичките на жертвата си, а защото той самият няма затвърдени привички. Това е неговото предимство. Той съвсем не е като животните, които преследва – оковани от тежките си привички и предсказуеми ходове; той е свободен, леко подвижен, непредсказуем.
Последната битка на Земята
Ловецът трябва да живее като ловец, за да получи най-много от живота си. За нещастие промените са трудни и стават много бавно; понякога за човека са нужни години, за да се убеди в необходимостта да се промени. На мен ми бяха нужни години, но може би не съм имал дарбата да стана ловец. Според мен най-трудното беше да поискам да се променя.
Ловецът трябва не само да познава навиците на жертвата си, но трябва да знае, че на тази земя има сили, които направляват хората и животните и всичко, което живее по нея. Сили, които направляват живота и смъртта ни.
За теб светът е непонятен, защото, ако не се отегчаваш, ти си скаран с него. За мен светът е непонятен, защото е удивителен, страховит, тайнствен, неразгадаем; мен ме интересува да те убедя да поемаш отговорност, че живееш тук, в този чуден свят, в тази приказна пустош, в това чудно време. Исках да те убедя, че трябва да се научиш да правиш всичко осъзнато, защото ще бъдеш тук за кратко време, всъщност прекалено кратко, за да станеш свидетел на всичките му чудеса.
Действията имат сила. Особено когато човекът, който ги извършва, знае, че тези действия са последната му битка. Има едно особено изгарящо щастие в това да действа с пълното съзнание, че всяко нещо, което върши, може да бъде последното му действие на тази земя. Препоръчвам ти да прегледаш още веднъж живота си и да извадиш на бял свят своите постъпки.
Нагласата на воин
Най-трудното на този свят е да усвоиш нагласата на воин. Няма нужда да се натъжаваш, да се оплакваш и да търсиш основание за скръбта си, вярвайки, че някой вечно ти прави нещо. Никой не прави нищо на никого, още по-малко на един воин.
Воинът може да бъде наранен, но не и обиден. За един воин няма нищо обидно в постъпките на неговите събратя, щом той самият действа в границите на подходящата нагласа.
Битка на силата
Силата е особена работа. Невъзможно е да я приковеш към земята и да кажеш какво точно представлява. Тя е чувство, което човек има за някои неща. Силата е лична. Тя принадлежи само на самия теб.
Ако трупаш сила, тялото ти може да върши невероятни подвизи. От друга страна, ако пилееш сила, ще станеш много скоро дебел старец.
Последната позиция на воѝна
Това е мястото на твоята последна позиция. Ти ще умреш тук, независимо къде се намираш. Всеки воин има една място, където да умре. Неговото предпочитано място, което е пропито от незабравими спомени, където мощни събития са оставили своя белег; място, където той е бил свидетел на чудеса, където пред него са били разкрити тайни; място, където той е натрупал личната си сила. Воинът е длъжен да се връща на това свое предпочитано място всеки път, когато поеме сила, за да я складира там. Той отива там или вървейки, или посредством сънуването. И накрая един ден, когато времето му на земята свърши и той усети, че смъртта го потупва по лявото рамо, духът му, който винаги е готов, литва към неговото предпочитано място и там воинът заиграва пред смъртта. Всеки воин има определена форма, определена стойка на силата, която развива през целия си живот. Това е един вид танц. Движение, което извършва под въздействие на собствената си сила. Ако един умиращ воин е с ограничена сила, неговият танц е кратък; ако силата му е грандиозна, танцът му е величав. Ала независимо дали силата му е малка или величава, смъртта ще спре да погледа последния му миг на земята. Смъртта не може да превземе воин, който прави преглед на тежкия труд на своя живот за последен път, докато той не свърши танца си.
Магьосникът и неговият пръстен на силата
Има нещо, което сигурно досега вече си разбрал. Наричам го кубичен сантиметър шанс. Всички ние, независимо дали сме воини или не, имаме един кубичен сантиметър шанс, който от време на време изскача пред очите ни. Разликата между един обикновен човек и един воин се състои в следното: воинът съзнава това и една от задачите му е да бъде нащрек, съзнателно да очаква, та когато неговият кубичен сантиметър шанс изскочи, да има необходимата бързина и сръчност да го улови. Този шанс, късмет, лична сила, както да го наречеш, е особено състояние на нещата. То е като една съвсем малка клечица, която ненадейно изниква пред нас и ни подканва да я вземем. Обикновено ние сме много заети или прекалено вглъбени, или просто тъврде глупави и мързеливи, за да разберем, че това е нашият кубичен сантиметър шанс. А един воин винаги е нащрек, опнат като струна и си има нужната пружина – съобразителността, за да го сграбчи.
Да спреш света
Бръмбарът се появи от една дълбока дупка и спря на няколко сантиметра от лицето ми. Той сякаш ме гледаше и за момент усетих как осъзнава присъствието ми, навярно както аз осъзнавах присъствието на своята смърт. Потреперах. В края на краищата бръмбарът и аз не бяхме толкова различни. Смъртта като сянка ни измерваше и двамата иззад камъка. Бях необикновено развълнуван. Бръмбарът и аз се намирахме при еднакви условия. Никой от нас не беше по-добре. Нашата смърт ни правеше равни.
Пътуване към Икстлан
Можеш да оцелееш единствено като воин по пътя на знанието. Защото изкуството на воина е да балансира ужаса да си човек с чудото да си човек.
Ако мислиш, че още не е дошъл твоят миг, не отивай на срещата. Нищо няма да спечелиш, ако избързаш. Искаш ли да оцелееш, трябва да си кристално чист и до смърт сигурен в себе си.
Карлос Кастанеда, Пътуване към Икстлан. Уроците на Дон Хуан / Journey to Ixtlan: The Lessons of Don Juan, 1972
Цитатите са от първото издание на български език от 1989 г., в превод на Юлия Бучкова-Малеева.