Време за четене: 5 мин.
бонСай: 盆栽
Буквално „градинарство в поднос“. Изкуството да се отглеждат умалени дървета и храсти произлиза от едно по-древно китайско занимание, което било пренесено от посланиците на Поднебесната в японския императорски двор.
дзен: 禅
Макар да го използваме в смисъл на пълен покой, понятието означава дълбоко съсредоточаване, съзерцание. От всички названия на това направление на будизма, японското име получава най-голяма известност на Запад. Произходът на думата води към санскритско-палийския термин „дхяна/джхана“(ध्यान) – съзерцание.
емоджи: 絵文字
От 絵 – „картинка“ + 文字 – „знак, символ“. Приликата с думите емоция и емотикон е чисто съвпадение. Този графичен език, използващ съчетания от картинки вместо думи, се появява в Япония и се разпространява по целия свят.
карате: 空手
Карате-до 空手道: „пътят на празната ръка“ или карате 空手 „празна ръка“. Японско бойно изкуство, система за защита и нападение. От 2020 г. става олимпийски спорт.
За разлика от другите японски единоборства (джиу-джицу и джудо), които предполагат борба с удари и захвати, в карате степента на непосредствен контакт между участниците в схватката е минимална, като за съкрушаване на противника се използват точно прицелени, мощни удари с ръце и крака, нанесени в жизненоважни точки на тялото.
камикадзе: 神風
Означава „божествен вятър“, от думите ками – бог и кадзе – вятър. По време на Втората световна война започват да наричат така пилотите-самоубийци, използвани от Япония като бойно средство против флота на САЩ. Постепенно думата камикадзе става нарицателна за всички видове самоубийствени атаки.
катана: 刀
Издължен японски меч (самото острие е с дължина около 70 см). Заедно с късия меч уакизаши (脇差) влиза във въоръжението на самураите.
караоке: カラオケ
Съчетание от думите кара – „празен“ + оке, съкратено от „оркестър“. Странен начин за забавление…
кимоно: 着物
Буквално „нещо за носене“ (ки 着る „нося“ и моно 物 „нещо“). Кимоното е Т-образно, подплатено, с подгъв на глезена и украсено с яка и дълги, широки ръкави. Кимоното се увива около тялото, винаги ляво върху дясно (с изключение на случаите, когато се обличат мъртъвци, защото „Отвъдният свят е противоположен на нашия“), и защитено с пояс, наречен „оби“, който се завързва на гърба.
сенсей: 先生
Почетна титла, израз на уважение, която се поставя след името на човека и означава „учител“. Двата йероглифа, от които е съставена, се превеждат като „роден преди“, следователно човек, надарен с мъдрост и опит.
самурай: 侍
Буквално човек, който служи. Една от четирите основни класи в Древна Япония. Самураят живее по неписания закон бушидо (武士道|), пътят на воина. Неотменна част от този закон е сепуку (切腹|) – самоубийствен ритуал, позволяващ на опозорения самурай да заслужи отново честта си, като премине в отвъдното. Белег на самурайското съсловие са двата меча (катана и уакизаши), както и характерната прическа.
цунами: 津波 / 형사
От 津 — „залив“ и 波 — „вълна“, буквално пристанищна вълна. Причина за повечето цунами са подводни земетресения, в резултат на които се надигат няколко мощни вълни. Обичайно се случват по крайбрежията на Тихия океан и са обичайно явление за Япония.
оригами: 折り紙
От ори (прегъвам) и ками (хартия) – буквално „прегъната хартия“. Древно японско изкуство за създаване на фигурки от хартия. Произхожда от Древен Китай, където е изобретена хартията. Първоначално фигурките оригами се използвали само за религиозни обреди. Дълго време това приложно изкуство било достъпно само за представителите на висшите съсловия.
ха̀йку: 俳句 или хо̀кку: 発句
Най-кратката поетична форма в световната литература. Въпреки че се състои само от три реда, съдържащи съответно 5 – 7 – 5 срички (она), то може да изрази и дълбоко чувство, и проблясък на интуицията. Хайку не си служи със символи, а отразява потока на живота.
Пътник – това е
моето име сега.
Първи есенен дъжд…– Мацуо Башо: 松尾 芭蕉
