Злодей

— Кейт – промълви сподавено той.

Тя се обърна и се облегна на старинната врата, а дантелата по края на нощницата й се залюля и погали босите й крака. По лицето й се беше появила нежна руменина и в сивите й очи играеха палави пламъчета.

— Не казвай нито дума – заповяда тя. – О, Едуард, моля те, не съсипвай момента.

Той се доближи и я притегли в прегръдка, която се надяваше да не е прекалено плътска.

— Кейт – промълви той. – О, Кейт, любима, осъзнай се.

Тя зарови лице в гърдите му. Той положи длан върху тила й, наслаждавайки се на копринената мекота на косата й. После затвори очи и се помоли да има силата да постъпи правилно. Но Кейт не му помагаше.

— Едуард – прошепна тя, – ами ако говоря сериозно?

И наистина беше така. Едуард долавяше тази решимост в гласа й. Тя беше непоколебимо готова. Готова да му се отдаде. Готова да сбъдне най-тъмните въжделения на сърцето му.


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *