„Мисля и не знам кое е върховното в човека — душата или тялото. Не са ли те всъщност неразделни и не тържествува ли душата пред влеченията радостни на тялото?“
Кой би устоял на кулинарни изкушения с имена като дамски пъп, бедрото на хубавицата, имамът припадна или пръстът на везира?
Ако външният вид на подправките отразяваше тяхната сила, шишенцата щяха да са пълни с диаманти, рубини, смарагди и злато.
Тутакси става ясно, че класическата кухня се гради на три основни продукта – пшеница, зехтин и вино. Не задължително в този ред, както знаем от култа към Дионисий…
Лека-полека нектарът на кактусите се превърнал в текила, зърното в бира, а древните гърци трансформирали гроздето във вино…
Калвадос, абсент, амарето, бенедиктин, йегермайстер… кой каза магия?
Спомням си вглъбеното изражение на моята баба, която в далечния вълшебен свят на детството ми режеше картофите на съвършени полумесеци с малко криво ножче с протрита дървена дръжка, вареше кафето в джезве на печката на двора, бъркаше сладкото от смокини докато му пееше песни за любов и разлъка…