Човечеството се дели на две групи: хора, които обожават тръпката да се заровиш в магазин, пълен с всякакви вехтории и да излезеш оттам победител, понесъл шлифер Бърбъри, коктейлна чанта Шанел или мъжко сако Ив Сен Лоран от 80-те и хора, които се гнусят и презират гореописаното занимание…
Това се случи много, много отдавна, в навечерието на една Коледа…
Веднъж в далечното минало – а може би в бъдещето… трудно е да се каже точно – Вселената забрави себе си. Никой не знае защо стана така. Просто такава е същността на вселените – от време на време забравят себе си.
В един клас от трийсет души все някой трябва да е последен. Тази година се случи така, че ти направи тази героична саможертва, за да не се налага никой от съучениците ти да изживее срама да е последен в класа. Ти си толкова добър, толкова състрадателен, че заслужаваш медал.
Но един ден открих съкровище. Чифт сребърни или най-малкото пиринчени ковани налъми, украсени с изящество, които ми паснаха като ръкавица.
Няма по-подходящ момент да попаднете в Ню Орлиънс от Mardi Gras или „Тлъстият вторник“, денят преди Пепеляна сряда, която въвежда…