Любов и непознати коне

Децата и конете умеят да живеят

Долових, че е различен по начина, по който препускаше —
без покой,
без игра,
без разсейване,
без нехайство.
Беше приучен насила да се движи в света,
затова негодуваше.
Знаеше, че никога не ще притежава нищо.

***

Той не ми бе познат,
пристъпваше така сякаш притежаваше цялата степ,
всяка сутрин спираше на пет стъпки
от реката.

– „Любов и непознати коне“, Натали Хендъл

Монтри Умавижани

Моето чувство към теб е като цвете,
разцъфнало в празна стая.

***

Тук някога е имало дърво,
сега подслон от древни дъждове.

***

Вярно е, че човек
не бива да чезне в мечти,
но какво е животът без тях?

***

Разсъмва се – в небето тънка струйка злато
разлива се и расне
незабележимо,
докато запълни цялото небе
и се превърне във сребро.

– Монтри Умавиджани (1941-2006), тайски поет и преводач