Изпитанието

Навремето, когато беше прост воин, който продаваше меча си на онзи, който предложеше най-висока цена, той се мислеше за богат и копнееше да стане крал.

Сега беше крал, Крал на кралете, Ард Ри, Върховният крал. Той беше господарят на цяла Ерин… и сега си даваше сметка, че макар да можеше да си позволи много, никога нямаше да бъде свободен.

Хората го наричаха крал, но той знаеше, че е най-обикновен роб. Роб на традицията и положението. Когато бе воин, отиваше там, където поискаше, правеше каквото поискаше и никой не мърмореше, че давал лош пример, никой не го съветваше да се оттегли в покоите си, понеже на другия ден му предстояли важни дела. Навремето беше командвал войски: сега едва успяваше да командва себе си.

Но животът все още го блазнеше; имаше жена, която май наистина го обичаше, въпреки че бяха сключили брак по сметка, уреден от други хора.

Конете полудяха от топлината и горчивата миризма на магия и дори капналите елени, метнати отзад в колесницата, се надигнаха, оживени от силата, която насищаше въздуха.

Вълкът и провалената муза

Тази нощ бродех в гората. Студът сковаваше всичко, снегът скърцаше, въздухът беше кристализирал в изначална красота. Моят ангел, Вълкът, бдеше над мен. Забелязахме тъмна купчина в искрящите преспи. Отдалеч приличаше на тревопасно животно. Още топло, пък макар и измръзнало.

Вълкът изъмжа алчно.

Аз наострих уши.

Доближихме го предпазливо.

Лежеше, проснат върху девствено скрежно легло, губеше сили, премръзнал, почти морав, едва дишащ, с укротено сърце, душата му вече се рееше в чисти мечти.

Смъртта го очакваше, изящна, опияняваща, сто процента забрава.

Огледах го с откровена ненавист. Вече познавах един. Но Вълкът тикна муцуна в лицето му, погледна луната и зави.

И тогава, по дяволите, обърках конците.

Копнеех да му скърша врата, да го избавя от мъките, да го оставя да досънува своя омайващо леден сън, да изчезне под преспите.

Вместо това го стоварих върху гърба на Вълка (прости ми, Пазител), подхванах краката му и го завлякохме до бърлогата.

Напоих го с отвари и мед, докато наум го проклинах. Завих го с дантели от вълна, които сама бях изпрела. Измих раните му с пресъхналите си сълзи.

Проклетникът оживя.

Какво да го правя сега?

Сребърните налъми на една муза

Подхванах тази история отдавна, завърших я преди време, изгубих я неотдавна, съживих я навреме.

Във въпросното време аз бях петгодишна, заточена на Трънките, отглеждана от дядо, наричан от баба ми, на която съм кръстена, Любе.

Отклоних се. Всеки следобед се качвах в стаята на втория етаж и се преструвах, че лягам да спя. На седмата минута излизах на пръсти в коридора, откачах дървената стълба от пироните в нишата, опирах я на стената и тихичко, като мишка, се покатервах на тавана. Най-трудно беше да се набера на несъществуващите ми мускули, за да се провра през четвъртития отвор и да седна на ъ… пода на тавана?!? Там, сред прахоляк, паяжини и ужасяващи светлосенки, долитащи през капандурата в убийствено горещия ден, аз излазвах на колене, добирах се до грамадните сандъци и се заравях сред черги, необличани кенарени ризи, вмирисани на гранясало газени лампи и стъклария от кръчмите на прадядо ми. Докато един ден открих съкровище. Чифт сребърни или най-малкото пиринчени ковани налъми, украсени с изящество, които ми паснаха като ръкавица. Смъкнах ги разтреперана, едва дочаках часа на следобедната проверка, нахлузих ги и слязох победоносно на терасата. Оттам нататък стана напрегнато. Наложи се да ги събуя, после бяха отнесени, след което всеки спомен за моите сребърни налъми беше заличен от официалната история на рода ни.

Бира, дайте бира или пражка рецепта за съблазняване

Гьоте нарича архитектурата „замръзнала музика”. Прага е ледена музикална кутия пълна със сладостно меланхолични мелодии. Според някои източници Гьоте нарича бирата „течният хляб на монасите”. Чешката бира е и хлябът, и ножът, и мръвката. Не знам какво е казал Гьоте за мръвката, обаче в Прага и мръвките си ги бива. Да вземем например прочутото пражко „колено”, запечено с хрян и горчица, с гарнитура от мариновани люти чушки и нерегламентиран брой халби бира.

И така, представете си, че сте завели любимия образ (тоест, себе си) в приказната Прага, идеалния мизансцен за съблазняване, сближаване, наслаждаване и умиротворяване, изтощили сте се от обикаляне на Старо место и Староместки намести, сверили сте биологичния си часовник по Астрономическия, снимали сте се пред паметника на Ян Хус, минали сте по Карловия мост, където сте си заплюли светец и сте му пошепнали желание, което неминуемо ще се сбъдне (затова внимавайте, повече сълзи са пролети над сбъднати молитви, както казва Света Тереза) избягвайки сладострастния свети Рок, с току-що отхапана скъпоценност от зло куче, както и Ангела на смъртта (прокоба, както и да го погледнеш) и сте се изкатерили до средновековния замък Пражки храд. Не изключвам възможността пътьом да сте награбили половин дузина кристални чаши, няколко бижута с гранати и дървени марионетки. По-късно ще съжалявате, че не сте инвестирали само и единствено в бира. От нея остават по-хубави спомени.

Встъпление

И в този миг насреща ви грейва уютна пивница, с тераси и пейки, и готически надпис на дървена табела Na Slamniku (на улица Wolkerova). Ако искате вярвайте, обаче тук се лее бира непрестанно от 1570 година. Навремето това била кръчмата на шивачите, които нерядко замръквали върху сламениците (оттам и името), вероятно каталясали от разгорещена профсъюзна дейност, а днес е любимо местенце на студенти, колоездачи и туристи, извадили късмета да открият случайно най-старата пражка кръчма. Насреща може да й излезе само бирарията U Kalicha (улица Na bojišti 12-14), увековечена в „Приключенията на добрия войник Швейк.”

Настанявате се и се усмихвате мило на келнера. Сега трябва да кажете вълшебните думи:

Dám si jedno pivo prosím.

Това е чешкият аналог на „Сезам, отвори се.” Келнерът тутакси се разтапя в сладка усмивка, материализира халба с пенлива медно-кехлибарена амброзия и ви подава дебел тефтер. Разгръщате го. Само по себе си, четенето на менюто укрепва вярата в бъдния ден. Първо, защото английският превод е дело на сина на кръчмаря, четвъртокласник с гадно чувство за хумор, и второ защото приликите и разликите между езиците от южнославянската и западнославянската езикови групи са рецепта за комични недоразумения и смях до захлас.

Сюжетът се заплита

На първа страница се мъдри нарисувана патица, която деликатно загатва на посетителя, че тук основният специалитет са пернатите (дали не ги ловят направо от езерото в парка?).

Втора страница е озаглавена Proti velké Žízeni (Срещу голяма жажда и глад), тоест мезета за бира. Специалитетът на кръчмата са Utopenci, разбирай удавници. Името е противоестествено, но практично, защото утопенците се оказват домашни наденички мариновани в оцет, олио, ситно нарязан лук, червен пипер и шепа тайни подправки. Има и Grilované Klobásy, с предупреждение от добрия хлапак, че водят до пристрастяване.

По-надолу ухилено човече съветва: „Става за вегетарианци”. И започват ексцесите. Смажен опиен хермелин (Smažený hermelín). Побиват ви тръпки като си представяте елегантното животинче от картината на Леонардо да Винчи, смазано пияно (или на пияно?!?), но на следващия ред четвъртокласникът милостиво обяснява, че става дума за панирано меко сирене, мариновано (nakládaný) или натюр. Тюх, размина му се.

Идва ред на простичко и невинно наглед лакомство, хрупкави препечени филийки, поднесени със скилидка чесън, с която ги натривате непосредствено преди да захапете (Topinky s křupavou slaninou a česnekem). Ще ви останат сладки спомени и горчиви угризения, когато разберете, че преди да бъдат метнати на скарата, са били намазани с дебел слой свинска мас и сланина.

Трета страница е стряскащо празна, със самотно вегетарианско ястие, под което зловещи готически ръкописни букви вещаят: „Единственото блюдо в менюто, което никога не е имало майка.” Мисълта за злочестото сираче ви просълзява.

И тъкмо когато си мислите, че вече сте закоравели и обръгнали и нищо, ама нищичко не може да ви трогне, вниманието ви е привлечено от събитията на съседната маса. Двама младежи, юноши бледи в най-буквалния смисъл, встъпват тържествено в лоното на мъжеството. Тоест, напиват се самоотвержено и юнашки. Келнерът, коварен тип с вид на пенсиониран електротехник, им съдейства със сериозността на естествоизпитател. На масата са строени две равни редици празни халби, а от различния вид на чашите се отгатва, че момчетата са опитали всички нюанси, филтрации и ферментации на пивото. Сега идва истинското предизвикателство. Келнерът принася няколко бутилки с разноцветни ликьори, бехеровки и крушови шнапсове, и се заема да им налива шотове. Отначало редуват чашка – халба, чашка – халба, след това играта загрубява и прераства в „чашката в халбата и на екс”… Е, моля ви се, не можем да гледаме такива неща.

Менюто е далеч по-жизнеутвърждаващо забавление. Следват чорбите, тоест Polévky. Супата от кисело зеле се казва Zelňačka, чесновата съвсем предсказуемо се вика чеснечка (Česnečka), а лучената не дотам предсказуемо се нарича цибулачка (Cibulačka). Най-култовите обаче са голашовата (Gulášová polévka) и бирената (Pivní polévka), които се поднасят в издълбан самун хляб.

По отношение на „свинината”, чехите с блеснал поглед препоръчват „Колено!” (Pečené vepřové koleno), вкусен джолан с хрян и горчица, амбициозен проект за сам човек… Не е за изхвърляне и моравският врабец (Moravský vrabec), който е позивна за запечени късчета крехко свинско. На туристите неизменно предлагат Vepřo-knedlo-zelo, което е хубаво, ако обичате гарнитура от клисави кнедли и не особено кисело зеле.

Като в майсторски написана кримка, убиецът се появява накрая… Мръвките са обезвредени и на сцената се явява главният герой в кръчмата, обрисуван щедро на цели две страници под надслов Pivo. Четвъртокласникът услужливо цитира статистика, според която чехите пият най-много бира на глава от населението в света. Има си хас! Потапяте се в славословията за познатите марки (Pilsner Urquell, Budweisser Budejovicky Budvar, Krusovice, Gambrinus и Staropramen) тъмни и светли, силни и леки, пастьоризирани и непастьоризирани (опитайте Bernard), бутилирани и наливни, и мълвите „Алелуя!”. Следва култовият Kozel (означава козел, естествено), който през 2008 г. спечели престижната награда на Научноизследователския институт по пивоварство (Research Institute of Brewing & Malting) за най-добра чешка бира.

Ученолюбивият син на кръчмаря не е пропуснал да отбележи, че този май (16 май – 1 юни 2013 г.) в Прага за шести път ще се проведе световен бирен фестивал, реплика на Октобър Фест в Мюнхен, с обещание за огромни шатри с вкуснотии и забавления, където сервитьори в национални облекла ще сервират 70 чешки марки бири в стъклени кани. Ей, след третата халба усещате, че започвате да го обичате това дете!

Не финал, а развръзка

Тук всеки коментар е излишен. Имената говорят. Horka laska – десерт със страстното название „гореща любов”, съчетание от сметанов сладолед, полят с горещ малинов сироп. Макар и озадачаваща, формулата Zmrzlinové palačinky s horkými malinami a šlehačkou означава сладки палачинки със сладолед и малинов сос, покрити с шапка от бита сметана. Несравними са продаваните от миниатюрни лавки в стария град чешки Oplatky – горещи тънки вафли, пълни с прясно изпечени бадеми и кестени, както и знаменитото Trdlo. Глупак – това е името на националното лакомство на чехите, еманация на самокритичното им чувство за хумор. Приготвя се от ванилово тесто, намотано върху нажежена метална тръба и запечено до златисто. Готовият глупак се овалва в счукани бадеми и се посипва с кристална захар. Защо се казва глупак ли? Ами защото е надут и кух, лапнеш нещо, глътнеш нищо.

Епилог

Дошъл е моментът да извикате смело Zaplatíme! Тръгвате си блажено омаломощени по криволичещите улички покрай базилики, островърхи готически кулички и фасади в стил ар нуво, покрай сенките на Франц Кафка и Ярослав Хашек, на Дворжак и Вацлав Хавел, вдишвате въздуха, вдъхновил Моцарт да завърши своята прекрасна опера „Дон Жуан”, и намигвате пакостливо на Швейк.

Na shledanou, Praha!

Ню Орлиънс: гъмбо, джаз и джамбалая

Няма по-подходящ момент да попаднете в Ню Орлиънс от Mardi Gras или „Тлъстият вторник“, денят преди Пепеляна сряда, която въвежда в 46-дневните католически пости преди Великден. По улиците се вие един безспирен, пищен и темпераментен карнавал, различен от всеки друг по света, като се започне от съвършено координираното безумие, джаза, полуголите мулатки на Бърбън Стрийт, комбинацията от френски, креолски и хаитянски привкус и по това, че участниците в процесията, възкачени върху движещи се платформи, хвърлят на тълпата монети, дребни сладкиши и всевъзможни подаръчета. Най-голям късметлия е този, който успее да хване блестяща пантофка с високо токче. От кокетните пекарни се носи божествено ухание на трицветен канелен козунак, известен като „Сладкишът на тримата крале” (трите влъхви). В сърцето на пухкавото лакомство се крие мъничка фигура на младенеца Иисус. Онзи, на когото се падне фигурката, ще бъде домакин на карнавалното угощение догодина.

В кулинарно отношение Ню Орлиънс е разделен от една невидима демаркационна линия между Cajun (кадиенската)  и креолската традиция в кухнята.

Cajun кухнята е смесица от различни култури, традиции и продукти, своеобразен кулинарен диксиленд, претворил опита и вкусовете на три континента. И също като джаза, нейната основна функция е импровизацията. Корените на тази традиция трябва да се търсят в Седемгодишната война, която Англия и Франция водят в периферията на Новия свят в средата на XVIII век. Cajun-ите са френски изселници от Канада, които се заселват в тогава френската Луизиана, из блатистите местности на юг, водейки живот на ръба на оскъдицата, с което си спечелват презрението на богатите креоли. В културно отношение те са създатели на музикалния стил кейджън, включващ наследство от френски, индиански, африкански и келтски традиции и на странната кейджън кухня, прочута по цял свят с вкусотии като джамбалая и гъмбо.

Гъмбото представлява пикантна гъста супа или яхния, която съдържа бамя, ориз, скариди, птиче месо, пушена наденица и ру, сос от препечено брашно и масло,  която се разбива постоянно с тел в дълбок, непременно чугунен тиган. Друга особеност е, че съставките (основа, ру, бульон, месо и т.н.) се готвят отделно, след това се смесват и оставят да поврат заедно. Класическите сгъстители са бамя или стрити на прах листа от американско лаврово дърво (филѐ). Местните се шегуват, че „Светата Троица” на тяхната кухня е целина, зелена чушка и лук.

Макар и по-известна, вероятно заради мелодичното като припев име, което веднъж влязло в устата, упорито отказва да напусне ума и сърцето, джамбалая всъщност не се различава особено от гъмбото, освен по доминиращото присъствие на ориза и гъстотата си. Далеч по-вълнуващо кулинарно предизвикателство е бискът. Това е гъста супа, обикновено от миди. Ястието е характерно за южната френска, каталонска и корсиканска кухня, като се приготвя от морски дарове – миди, омари, раци и скариди, сварени в смес от масло и зеленчуци със сухо бяло вино и девет подправки (лук, праз, целина, мащерка, риган, дафинов лист, босилек, черен пипер).

Креолската кухня е съвършено различна история, аристократична, изискана и не дотам популярна. По отношение на сладкишите обаче е ненадмината. През летните месеци прочутите креолски майстори сладкари приготвят стотици sotelties, скулптури от захар и шоколад в най-различни чудновати форми. На витрините можете да видите кошници изтъкани от захарен памук и пълни с цветя от кристализирана захар, шоколадови мишки в реален ръст гризящи парчета истинско сирене и миниатюрни колибри от цветен марципан, които кръжат над препечени кокосови гнезда. Кафето и горещият шоколад с разбито яйце, индийско орехче и бадеми, също не са за изпускане.

А вечер… мине ли полунощ кореняците с рядката си креолска кръв излизат по улиците на Френския квартал, за да се шмугнат в любимите си капанчета, където климатикът е последна грижа, но музиката е чиста магия, а бутилките зъзнат затънали в лед. Местните знаят, че комбинацията от един свестен джаз квартет и една студена бира е в състояние да компенсира почти всяка несгода. От централния Бърбън стрийт се спускат десетки криволичещи улички с порочна репутация (алелуя!). Влажната нощ ви прегръща и ви наляга с ухания на цъфтящи бугенвилии и кубински пури, запраща ви сред калдъръмени улички, стари къщи и тераси от ковано желязо, на които се изтягат лениво прекрасни мулатки. А в бара царува истинският джаз, с безспорното право на първородството.

Непременно си поръчайте Ураган: под божествените звуци на джаза барман-магьосник материализира чаша с натрошен лед, гренадин, портокал и сок от ананас и долива първо светъл ром, после тъмен, а накрая убийствен 75-градусов „Bacardi.”

Разправят, че именно в Ню Орлиънс е сътворен първият коктейл в Америка. В началото на XIX век креолският аптекар Anonin Peyzho лекувал своите пациенти с убийствен балсам Sazeran и съживявал полумъртви картоиграчи след дуели със злочест изход (за вампири не знам). В чаша с натрошен лед аптекарят добавял супена лъжица кафява захар, няколко капки ликьор „Peyzho“ (тоест горчив билков ликьор), щедро доливал с уиски и накрая добавял три лъжици абсент. Не знам за вас, но аз само като си го представям и започвам да завалям „р”-тата…