Categories
ДУМИ МИСЛИ

Делници и празници из Азия

Принц от Суматра слязъл през 13 век на острова, тогава наричан Тимасик, и се натъкнал на странно животно, което приличало на лъв.

из “Срещи с непознати страни” от Никола Рашев

Сингапур

В края на април 1982 година ми се наложи да бъда няколко дни в града държава Сингапур. Това е остров, разположен в най-южната част на Малайския полуостров, на 137 км северно от екватора. Самият остров има формата на добре обработен диамант с площ от 544 кв. км. Заобикалят го 54 островчета, половината от които са обитаеми. Те добавят други 42 кв. км към територията на страната.

Ако се доверим на съществуващите хроники, принц от Суматра слязъл през 13 век на острова, тогава наричан Тимасик, и се натъкнал на странно животно, което приличало на лъв. Като взел срещата за добро знамение, той нарекъл мястото със санскритското име Сингапура, което има смисъл на “мястото, градът на лъва”. Ако отново се доверим, този път на учените, по това време лъвът не е бил познат в Югоизточна Азия. Вероятно е бил тигър, последният екземпляр от който е бил видян през 1932 г. Независимо от това днес в центъра на града скулптура на лъв напомня за загадъчната среща преди около седем столетия.

В началото на 19 век Великобритания поела жезъла на империята, където слънцето не залязвало. През януари 1819 г. представители на Източноиндийската компания, предвождана от сър Томас Рафълз, слезли в устието на едноименната река. Те намерили селище, състоящо се от около 100 постройки. По течението на реката срещнали 30 семейства, “хора на морето” – с репутацията на пирати и търговци на ограбените вещи. Във вътрешността на острова имало шепа китайци, които се занимавали в плантациите.

Блата, комари, джунгла – така сър Рафълз записал в дневника си.

Наред с това той оценил стратегическите предимства на острова. В него видял опорната точка на Британската империя в тази част на света, легендарния кръстопът на Ориента.

Сингапур става възлово пристанище за важния за империята морски път от Индия за Ориента. В 1869 г. бил открит Суецкият канал. Корабите от Европа за Далечния Изток не обикаляли повече дългия и съпроводен с много рискове път покрай нос Добра надежда. През 80-те години на 19 век семената на дивото бразилско каучуково дърво намерили добри условия тук и скоро започнали да добиват обилни реколти. Така каучукът и калаят на Малайзия потеглили от пристанището на Сингапур отначало за Великобритания, а впоследстие – и за всички краища на света.

Късно, твърде късно Лондон вижда в Сингапур “Гибралтар на Изтока”. През 1938 г. тук била построена една от най-големите корабостроителници на Азия – сухият й док бил в състояние да приюти гигант като презокеанския лайнер “Куин Мери”. По това време Сингапур бил важна военоморска база, страж на интересите на Великобритания в района на Индийския океан. Следват буреносните години на Втората световна война. Великобритания проявява малодушие и слабост пред японския империализъм. Сингапур просто е продаден.

Днес Сингапур е сред най-гъсто населените държави. Населението е многонационално: 77% китайци, 15% малайци и 7% индийци.

За културата, кухнята и особеностите – в продължението.

By Kukuvica

Казвам се Маргарита. Пиша предимно за мъглата, за вятъра и за други магически сили.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *