Брат на три по-големи и три по-малки сестри, Сет наистина обичаше жените. Възхищаваше им се, обожаваше ги и търсеше път към душите им. Интуитивно се бе опитвал да си представи какво е да осъзнаеш в съвсем ранна възраст, че половината представители на собствения ти вид притежават силата да те надвият физически във всеки един момент. Това беше непознато преживяване за мъжете. Когато жената осъзнаеше своята физическа уязвимост, тя се изправяше пред необходимостта да си изгради стратегия за нефизическа самозащита. Така ефирната структура на егото се превръщаше в оръжие за отбрана, манипулиране и контрол. Още като дете жената се научаваше да се грижи за своята емоционална и душевна безопасност, създавайки си вътрешно скривалище, където можеше да се оттегли и да остане недосегаема. Беше придобила тази способност някъде в древността, когато женската участ я обричаше на подчинение, насилие и робство. Мъжете можеха да имат тялото й, но не и душата й. Жените бяха хамелеони или шейпшифтъри, постоянно променяха своята форма, облик и положение, приспособяваха се към различните ситуации, в които се озовааха, но никога не сваляха всички карти на масата. Те създаваха свят на привидности и неуловимо въздействие върху средата и околните, за да получат своето от живота.