Всичко започна така…

„Ти ми спаси живота.“
Мишел ме погледна с изражението на кученце, извадено от тъмен кладенец, където е гладувало и скимтяло тихичко цяла седмица. Моментално развих зависимост към този поглед.

Continue Reading →

Солта на морето

Прашният път до плажа беше дълъг едва 300 метра, но за едно нетърпеливо дванайсет годишно дете той изглеждаше безкраен. Тя го изминаваше тичешком, като спираше само веднъж и само за миг, за да откъсне някоя налята къпина, прекалено тъмна, тежка и сладка, за да бъде подмината.

Continue Reading →

Кой ме иска?

Известно време обикалях Европа, а после, на 27, се върнах в Париж и започнах работа като преводачка. Имах прекрасен живот: апартамент в Маре, добри приятели, фантастично бистро точно под апартамента – изпращаха ми истинска soupe a l’oignon, когато ме мъчеше настинка или махмурлук.

Continue Reading →

Двете криви тухли

Всички имаме своите две криви тухли, но съвършените тухли в нас са неизмеримо повече от „сгрешените“. Когато прогледнем за тях, нещата вече не изглеждат толкова лоши. Тогава можем не само да живеем в мир със себе си, без да изключваме недостатъците си, но и да се радваме на съжителството с партньор. За адвокатите по бракоразводни дела това е лоша новина, но за вас е добра.

Continue Reading →

Героична саможертва

В един клас от трийсет души все някой трябва да е последен. Тази година се случи така, че ти направи тази героична саможертва, за да не се налага никой от съучениците ти да изживее срама да е последен в класа. Ти си толкова добър, толкова състрадателен, че заслужаваш медал.

Continue Reading →