Тази нощ бродех в гората. Студът сковаваше всичко, въздухът беше кристализирал в изначална красота. Моят ангел, Вълкът, бдеше над мен.
Но един ден открих съкровище. Чифт сребърни или най-малкото пиринчени ковани налъми, украсени с изящество, които ми паснаха като ръкавица.
Чета и се смея… Тази история се повтаря отново и отново, обаче изводът ми убягва – външен диск ли ми…