Тефтерът с рецепти и заклинания

Спомням си вглъбеното изражение на моята баба, която в далечния вълшебен свят на детството ми режеше картофите на съвършени полумесеци с малко криво ножче с протрита дървена дръжка, вареше кафето в джезве на печката на двора, бъркаше сладкото от смокини докато му пееше песни за любов и разлъка и точеше корите за баницата преди изгрев, дърпаше ги и ги размяташе като фокусник с ловките си, изкривени от артрита ръце, после ги надипляше в тавата като фусти на булка, преди да метне творението във фурната и да извади оттам бюрек със златисти корички, сластно жарко дихание и божествен вкус.

Нощта, обгърната в своя бляскав воал от звезди, е често измамна – особено когато копнеем за някого. Единствено под безпристрастната светлина на деня сме принудени да познаем истинското лице на човека.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *