— Най-слабата карта — заловил се да обяснява първият дребосък, — така наречената седмица, това са писмата, в които хората се лъжат взаимно или се преструват едни пред други.
— След нея идва осмицата — продължи вторият бръмбазък. — Това са писма, които се пишат от немай-къде и по задължение.
— Третата слаба карта е деветката — обадил се третият завързак. — Това са писма, които се пишат само от учтивост.
— Първата силна карта е десетката — рекъл четвъртият. — Това са писма, в които хората си пишат нещо ново и интересно.
— Втората силна карта е попът — казал петият педя човек. — Това са писъмца, които хората изпращат, когато искат да доставят радост на някого.
— Третата силна карта е валето или момчето — рекъл шестият. — Това са писма, които си разменят добри приятели.
— Четвъртата силна карта се нарича цар или дама — добавил седмият. — Това е писмо, написано с любов.
— А най-силната карта или така нареченото асо — завършило осмото старче, — това е писмо, в което човек отдава на някого цялото си сърце. Това е карта, която бие всички останали. За ваше сведение, господин Колбаба, такива писма се случват, когато майка пише на детето си или когато някой пише на другиго, когото обича повече от себе си.
Из „Пощенска приказка“, Карел Чапек