Монтри Умавижани

Моето чувство към теб е като цвете,
разцъфнало в празна стая.

***

Тук някога е имало дърво,
сега подслон от древни дъждове.

***

Вярно е, че човек
не бива да чезне в мечти,
но какво е животът без тях?

***

Разсъмва се – в небето тънка струйка злато
разлива се и расне
незабележимо,
докато запълни цялото небе
и се превърне във сребро.

– Монтри Умавиджани (1941-2006), тайски поет и преводач

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *