Долових, че е различен по начина, по който препускаше —
без покой,
без игра,
без разсейване,
без нехайство.
Беше приучен насила да се движи в света,
затова негодуваше.
Знаеше, че никога не ще притежава нищо.***
Той не ми бе познат,
пристъпваше така сякаш притежаваше цялата степ,
всяка сутрин спираше на пет стъпки
от реката.
– „Любов и непознати коне“, Натали Хендъл