Веднъж в далечното бъдеще

Веднъж в далечното минало – а може би в бъдещето… трудно е да се каже точно – Вселената забрави себе си. Никой не знае защо стана така. Просто такава е същността на вселените – от време на време забравят себе си.

Твърде вероятно е да е заспала, а като се е събудила, е забравила съня си. Но какво е било преди този сън – предишен сън ли? А дали пък Вселената не е била самият сън? Така или иначе, забравилият за себе си сън се превърнал в Нищо.

И нима може да бъде другояче?

– Кой съм аз? – попитало себе си Нищото.

– Ти си Огледало… Огледало… Огледало… – отвър­нало с милиарди светлинни отблясъци Отражението.

– А ти кой си? – попитало Огледалото.

– Аз съм Отражение в теб.

– Откъде се взе?

– Роди ме твоят въпрос.

– Но аз не виждам нищо наоколо. И себе си не виждам. Как мога да бъда Огледало? Та аз съм Нищо!

– Правилно – отвърнало Отражението. – Всъщност пустотата е най-първото, начално, безкрайно огледало, защо­то в нея нищото се отразява от нищо.

– А аз какво съм?

– Ти не изглеждаш никак.

– Голямо ли съм или малко?

– Да.

– Вадим Зеланд, Транссърфинг за 78 дни

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *