Categories
Без категория

Веднъж в далечното бъдеще

Веднъж в далечното минало – а може би в бъдещето… трудно е да се каже точно – Вселената забрави себе си. Никой не знае защо стана така. Просто такава е същността на вселените – от време на време забравят себе си.

Веднъж в далечното минало – а може би в бъдещето… трудно е да се каже точно – Вселената забрави себе си. Никой не знае защо стана така. Просто такава е същността на вселените – от време на време забравят себе си.

Твърде вероятно е да е заспала, а като се е събудила, е забравила съня си. Но какво е било преди този сън – предишен сън ли? А дали пък Вселената не е била самият сън? Така или иначе, забравилият за себе си сън се превърнал в Нищо.

И нима може да бъде другояче?

— Кой съм аз? – попитало себе си Нищото.

— Ти си Огледало… Огледало… Огледало… – отвър­нало с милиарди светлинни отблясъци Отражението.

— А ти кой си? – попитало Огледалото.

— Аз съм Отражение в теб.

— Откъде се взе?

— Роди ме твоят въпрос.

— Но аз не виждам нищо наоколо. И себе си не виждам. Как мога да бъда Огледало? Та аз съм Нищо!

— Правилно – отвърнало Отражението. – Всъщност пустотата е най-първото, начално, безкрайно огледало, защо­то в нея нищото се отразява от нищо.

— А аз какво съм?

— Ти не изглеждаш никак.

— Голямо ли съм или малко?

— Да.

— Вадим Зеланд, Транссърфинг за 78 дни

By Kukuvica

Казвам се Маргарита. Пиша предимно за мъглата, за вятъра и за други магически сили.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *