Бира, дайте бира или пражка рецепта за съблазняване

Гьоте нарича архитектурата „замръзнала музика”. Прага е ледена музикална кутия пълна със сладостно меланхолични мелодии. Според някои източници Гьоте нарича бирата „течният хляб на монасите”. Чешката бира е и хлябът, и ножът, и мръвката. Не знам какво е казал Гьоте за мръвката, обаче в Прага и мръвките си ги бива. Да вземем например прочутото пражко „колено”, запечено с хрян и горчица, с гарнитура от мариновани люти чушки и нерегламентиран брой халби бира.

И така, представете си, че сте завели любимия образ (тоест, себе си) в приказната Прага, идеалния мизансцен за съблазняване, сближаване, наслаждаване и умиротворяване, изтощили сте се от обикаляне на Старо место и Староместки намести, сверили сте биологичния си часовник по Астрономическия, снимали сте се пред паметника на Ян Хус, минали сте по Карловия мост, където сте си заплюли светец и сте му пошепнали желание, което неминуемо ще се сбъдне (затова внимавайте, повече сълзи са пролети над сбъднати молитви, както казва Света Тереза) избягвайки сладострастния свети Рок, с току-що отхапана скъпоценност от зло куче, както и Ангела на смъртта (прокоба, както и да го погледнеш) и сте се изкатерили до средновековния замък Пражки храд. Не изключвам възможността пътьом да сте награбили половин дузина кристални чаши, няколко бижута с гранати и дървени марионетки. По-късно ще съжалявате, че не сте инвестирали само и единствено в бира. От нея остават по-хубави спомени.

Встъпление

И в този миг насреща ви грейва уютна пивница, с тераси и пейки, и готически надпис на дървена табела Na Slamniku (на улица Wolkerova). Ако искате вярвайте, обаче тук се лее бира непрестанно от 1570 година. Навремето това била кръчмата на шивачите, които нерядко замръквали върху сламениците (оттам и името), вероятно каталясали от разгорещена профсъюзна дейност, а днес е любимо местенце на студенти, колоездачи и туристи, извадили късмета да открият случайно най-старата пражка кръчма. Насреща може да й излезе само бирарията U Kalicha (улица Na bojišti 12-14), увековечена в „Приключенията на добрия войник Швейк.”

Настанявате се и се усмихвате мило на келнера. Сега трябва да кажете вълшебните думи:

Dám si jedno pivo prosím.

Това е чешкият аналог на „Сезам, отвори се.” Келнерът тутакси се разтапя в сладка усмивка, материализира халба с пенлива медно-кехлибарена амброзия и ви подава дебел тефтер. Разгръщате го. Само по себе си, четенето на менюто укрепва вярата в бъдния ден. Първо, защото английският превод е дело на сина на кръчмаря, четвъртокласник с гадно чувство за хумор, и второ защото приликите и разликите между езиците от южнославянската и западнославянската езикови групи са рецепта за комични недоразумения и смях до захлас.

Сюжетът се заплита

На първа страница се мъдри нарисувана патица, която деликатно загатва на посетителя, че тук основният специалитет са пернатите (дали не ги ловят направо от езерото в парка?).

Втора страница е озаглавена Proti velké Žízeni (Срещу голяма жажда и глад), тоест мезета за бира. Специалитетът на кръчмата са Utopenci, разбирай удавници. Името е противоестествено, но практично, защото утопенците се оказват домашни наденички мариновани в оцет, олио, ситно нарязан лук, червен пипер и шепа тайни подправки. Има и Grilované Klobásy, с предупреждение от добрия хлапак, че водят до пристрастяване.

По-надолу ухилено човече съветва: „Става за вегетарианци”. И започват ексцесите. Смажен опиен хермелин (Smažený hermelín). Побиват ви тръпки като си представяте елегантното животинче от картината на Леонардо да Винчи, смазано пияно (или на пияно?!?), но на следващия ред четвъртокласникът милостиво обяснява, че става дума за панирано меко сирене, мариновано (nakládaný) или натюр. Тюх, размина му се.

Идва ред на простичко и невинно наглед лакомство, хрупкави препечени филийки, поднесени със скилидка чесън, с която ги натривате непосредствено преди да захапете (Topinky s křupavou slaninou a česnekem). Ще ви останат сладки спомени и горчиви угризения, когато разберете, че преди да бъдат метнати на скарата, са били намазани с дебел слой свинска мас и сланина.

Трета страница е стряскащо празна, със самотно вегетарианско ястие, под което зловещи готически ръкописни букви вещаят: „Единственото блюдо в менюто, което никога не е имало майка.” Мисълта за злочестото сираче ви просълзява.

И тъкмо когато си мислите, че вече сте закоравели и обръгнали и нищо, ама нищичко не може да ви трогне, вниманието ви е привлечено от събитията на съседната маса. Двама младежи, юноши бледи в най-буквалния смисъл, встъпват тържествено в лоното на мъжеството. Тоест, напиват се самоотвержено и юнашки. Келнерът, коварен тип с вид на пенсиониран електротехник, им съдейства със сериозността на естествоизпитател. На масата са строени две равни редици празни халби, а от различния вид на чашите се отгатва, че момчетата са опитали всички нюанси, филтрации и ферментации на пивото. Сега идва истинското предизвикателство. Келнерът принася няколко бутилки с разноцветни ликьори, бехеровки и крушови шнапсове, и се заема да им налива шотове. Отначало редуват чашка – халба, чашка – халба, след това играта загрубява и прераства в „чашката в халбата и на екс”… Е, моля ви се, не можем да гледаме такива неща.

Менюто е далеч по-жизнеутвърждаващо забавление. Следват чорбите, тоест Polévky. Супата от кисело зеле се казва Zelňačka, чесновата съвсем предсказуемо се вика чеснечка (Česnečka), а лучената не дотам предсказуемо се нарича цибулачка (Cibulačka). Най-култовите обаче са голашовата (Gulášová polévka) и бирената (Pivní polévka), които се поднасят в издълбан самун хляб.

По отношение на „свинината”, чехите с блеснал поглед препоръчват „Колено!” (Pečené vepřové koleno), вкусен джолан с хрян и горчица, амбициозен проект за сам човек… Не е за изхвърляне и моравският врабец (Moravský vrabec), който е позивна за запечени късчета крехко свинско. На туристите неизменно предлагат Vepřo-knedlo-zelo, което е хубаво, ако обичате гарнитура от клисави кнедли и не особено кисело зеле.

Като в майсторски написана кримка, убиецът се появява накрая… Мръвките са обезвредени и на сцената се явява главният герой в кръчмата, обрисуван щедро на цели две страници под надслов Pivo. Четвъртокласникът услужливо цитира статистика, според която чехите пият най-много бира на глава от населението в света. Има си хас! Потапяте се в славословията за познатите марки (Pilsner Urquell, Budweisser Budejovicky Budvar, Krusovice, Gambrinus и Staropramen) тъмни и светли, силни и леки, пастьоризирани и непастьоризирани (опитайте Bernard), бутилирани и наливни, и мълвите „Алелуя!”. Следва култовият Kozel (означава козел, естествено), който през 2008 г. спечели престижната награда на Научноизследователския институт по пивоварство (Research Institute of Brewing & Malting) за най-добра чешка бира.

Ученолюбивият син на кръчмаря не е пропуснал да отбележи, че този май (16 май – 1 юни 2013 г.) в Прага за шести път ще се проведе световен бирен фестивал, реплика на Октобър Фест в Мюнхен, с обещание за огромни шатри с вкуснотии и забавления, където сервитьори в национални облекла ще сервират 70 чешки марки бири в стъклени кани. Ей, след третата халба усещате, че започвате да го обичате това дете!

Не финал, а развръзка

Тук всеки коментар е излишен. Имената говорят. Horka laska – десерт със страстното название „гореща любов”, съчетание от сметанов сладолед, полят с горещ малинов сироп. Макар и озадачаваща, формулата Zmrzlinové palačinky s horkými malinami a šlehačkou означава сладки палачинки със сладолед и малинов сос, покрити с шапка от бита сметана. Несравними са продаваните от миниатюрни лавки в стария град чешки Oplatky – горещи тънки вафли, пълни с прясно изпечени бадеми и кестени, както и знаменитото Trdlo. Глупак – това е името на националното лакомство на чехите, еманация на самокритичното им чувство за хумор. Приготвя се от ванилово тесто, намотано върху нажежена метална тръба и запечено до златисто. Готовият глупак се овалва в счукани бадеми и се посипва с кристална захар. Защо се казва глупак ли? Ами защото е надут и кух, лапнеш нещо, глътнеш нищо.

Епилог

Дошъл е моментът да извикате смело Zaplatíme! Тръгвате си блажено омаломощени по криволичещите улички покрай базилики, островърхи готически кулички и фасади в стил ар нуво, покрай сенките на Франц Кафка и Ярослав Хашек, на Дворжак и Вацлав Хавел, вдишвате въздуха, вдъхновил Моцарт да завърши своята прекрасна опера „Дон Жуан”, и намигвате пакостливо на Швейк.

Na shledanou, Praha!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *