Баща ми е поправяч на коли, аз съм преводач или защо си причиняваме това?

Откакто се помня, превеждам от най-различни езици.

Има-няма тригодишна се надигнах посред нощ, седнах на гърнето, съсредоточих се и занареждах на чист, гладък български език:

“Чичо Томи аки, леля Руми о, Мими оооо, баба аки, дядо о… онда бонда…”

Превод в ефир: пренатална фрустрация с елементи на синдром на Турет.

Има-няма петгодишна баба ме завлече в турската баня в Казанлък, където ми свали кожата. Баба каза, че трябва да ми падне кирта. Аз ревах като магаре, защото това ми беше едничкото доказателство, че наистина съм била на море. Нещо повече, на нивото на моето полезрение това беше наистина страховито преживяване. От плътната, задушлива пара изплуваха грамадни месести създания с малки глави и огромни туловища, неуместно изящни розови чехли и ластици с ключета на неестествено тънките китки. Подът беше хлъзгав и мокър, водата в медните тасчета беше вряла, а телякините бяха някакви приказни чудовища, готови да те грабнат и вържат на фльонга.

Превод в ефир: интензивна СПА терапия с тотална ексфолиация, анти-ейдж депилация, детоксикация и реджувенация;

Има-няма шестгодишна татко ме взе в Мичурин, където заедно с тумба апапи трябваше да пребоядисат служебните бунгала преди началото на лятото. За месец и половина се научих да ям веднъж на ден, но като царче – речни раци, нещипани кебапчета, препечени филии с почти сурова кайма и пльоснато отгоре току-що снесено яйце, което нерядко изпивах още преди да бъде пльоснато там. Просто се сприятелих с внучката на страховитата готвачка в единственото отворено капанче и тя пое грижата за двете ни. По цял ден се валяхме в пясъка и морето, почерняхме като сенегалци, обелиха ни се ушите и носовете. Всъщност, до ден днешен не знам дали внучката не беше внук, защото и двете бяхме по гащи. Имахме строги указания от бабата за часовете за сън, ядене и къпане, а запретнатите ръкави и погледът й показваха, че не се шегува.

Тъкмо тогава започна моята кариера на сватовница, понеже запознах гореспоменатите апапи с група чехкини, от което излезе една сватба, няколко свалки и един натъртен гръб. По същото време възникна и първото ми увлечение с потърпевш татковият чирак Гогата, който беше на 23, а аз нямах шест… няма по-печална история от тази, защото му възложиха да ме отглежда.

Превод в ефир: драматична невроза в предпубертет с елементи на сублиминален еротизъм, системна анорексия, комуникационна и когнитивна депривация и неадекватна еуфория.

Минаха десет години, преди да нагазя смело в дълбоките води на порастването. Софийската ми баба криеше седем колоди Таро в шкафа до мивката. Дядо ми беше тенор-аматьор в операта. Съседът ни, онемял от удивление разжалван психотерапевт, периодично ме захранваше с циклостилни издания – астрология, нумерология, френология… Какво друго можеше да излезе от мен, ако не… заклет преводач!

Откъде тръгна цялата тази история? А, да, сетих се… всеки път като чуя „общуване“ се питам защо този човек се мъчи, та не си каже „комунициране“, медийната среда ме докарва до недоумение къде й е средата на тая среда, защо се напъваме да взаимодействаме, когато можем да участваме в интерактивни айсбрейкъри, обожавам дискусиите за европейските фондове, понеже там разправят за стратегическо планиране и имплементиране на екшън планове, рапортуване в края на всеки финансов цикъл,  прогнозиране, бюджетиране, мениджмънт и координация, вирални кампании и индикативно планиране, ресурсиране и събконтрактване, а бенчмаркингите, левъриджите, продуктовото позициониране и авангардно презентиране, визуалната идентичност, политическите рекомендации, соматичният интелект и емоционалната интелигентност ме довеждат до блажени сълзи.

Ъ… някой може ли да ми каже защо си причиняваме това?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *