Categories
МИСЛИ ПРЕВОДИ ЧУВСТВА

Приятел

До рая стигат само онези, които…

Вървели човек и куче.

И двамата едва кретали от умора.

Изведнъж – оазис! Златни порти, музика, ручеи, благодат.

Човекът попитал пазача:

— Кое е това място?
— Това е раят. Ти вече си мъртъв, влез, почини си.
— А вода има ли?
— Фонтани, басейни…
— А нещо за ядене?
— От пиле мляко.
— Но аз имам куче.
— Съжалявам, не пускаме кучета. Остави го отвън.

Човекът въздъхнал и продължил нататък. Не след дълго стигнал до селски чифлик. На портата стоял старец.

— Дай ми глътка вода — помолил пътникът.
— Влез, на двора има кладенец.
— Ами кучето?
— До кладенеца има поилка.
— А нещо за ядене?
— Остани да вечеряш с нас.
— Ами кучето?
— Все ще се намери някое кокалче.
— Кое е това място?
— Раят.
— Как така? Пазачът на оазиса каза, че раят е там.
— Лъже. Там е адът.
— Но защо търпите подобно нещо?

– Той ни прави услуга. До рая стигат само онези, които не захвърлят приятелите си.

By Kukuvica

Казвам се Маргарита. Пиша предимно за мъглата, за вятъра и за други магически сили.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *